_{Поетична тетрадка на}

<sub>Костадин Георгиев Костов

- Пловдив , България</sub>

_{И ДОЙДЕ ДЕНЯТ , В КОЙТО ДА СЕ ПРЕБРОЯТ}

_{И дойде денят – ден страшен ,}

_{ден злокобен , ден последен}

_{за всички християни ,}

_{в който да решат , дали остават}

_{докрай верни на своя Господ ,}

_{или да се предадат на сатана}

_{и завинаги безславно да умрат .}

_{Ден , в който да се преброят}

_{като за последно ,}

_{да стегнат своите редици ,}

_{да литнат към небето като волни птици}

_{или да потънат вдън земя}

_{при онзи , който краде човешката душа .}

_{Пламъците на Ада надничат}

_{зад тез проклети три шестици ,}

_{изписани на нещастните люде на челата}

_{и хвърлили ги в пастта на неугасима демонична клада .}

_{06.01.2021 г .
23.57 h .}

_{Авторски текст на Костадин Георгиев Костов}

_{–   Пловдив , България .}

_{© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ .}



паст — съществително име, женски род

пастта̀, само ед., ж.
1. Устна кухина на животно. Змеят отвори огромната си паст.
2. Прен. Голям, широк отвор.