ВСИЧКИ ВРАТИ НА ТОЗИ СВЯТ СА ШИРОКО ОТВОРЕНИ ЗА АНТИХРИСТА

В момента се случват твърде много неща на прекалено много равнища, за да може каквото и да е да бъде обхванато цялостно и правдиво.

И все пак , нека хвърлим светлина по един особено важен въпрос , който касае много хора .

В последния издаден годишник на Ватикана „Annuario Pontificio“, където титлата „Vicario di Gesu Cristo“(„Наместник на Иисус Христос“) вече не присъства пред името на папа Франциск. Страницата на изданието от 2020 г. посветена на неговото управление съдържа само името му – Хорхе Марио Берголио. Във всички минали годишници тази титла (наред с още няколко други) винаги е била на челно място. В последното издание – всички тези титли се озовават на дъното на страницата и са идентифицирани просто като „исторически титли“. Единствената титла, която е присъствала и останала от миналите годишници, е „Епископ на Рим“. Една подобна промяна без съмнение е била извършена със знанието на Хорхе Берголио.

Ето защо, когато една такава титла отпадне от „амплоато“на тази личност – този акт означава нещо и носи цялата си административна тежест и последствия. Именно защото има силата на декрет.

Титлата „Наместник на Исус Христос“ има изключително ясно и особено важно значение в теологията. По този повод бившия германски кардинал Герхард Мюлер наскоро направи изявление, че омаловажаването на тази титла е равностойно на „теологическо варварство“. Чисто технически, това може да бъде тълкувано като идеята, че Хорхе Берголио вече не е папа, защото основната функция на тази фигура за пред вярващите (все пак) е да бъде именно „посредник на бога“, нали така? Тази длъжност обаче вече е разпусната в годишника и дори е изрично поставена в специално създадена графа за титли, които вече не са актуални, за да няма никакво съмнение за грешка.

Знаете че каквото и да се случи по света – винаги ще се намери някакъв пасаж от „Добрата книга“, който по един или друг начин да може да се обвърже с което и да е спрягано събитие. Тук подсказаната асоциация бързо бе маршрутизирана към

глава 5 от Йоан, стихове 37-43:

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

За тези, които все още не са разбрали намека, последният стих обръща внимание за потенциална ситуация при която някаква очевидно важна фигура излиза със своето собствено име, като това очевидно се случва в религиозен контекст. Именно поради тази причина липсата на титлата в този годишник е толкова „драматична“ за католиците. Защото на практика остава само името, а предишната връзка с Христос започва да се превръща във все по-мъглява и просто „историческа“.

Естествено най-очевидната струна, която бива докосвана е по оста Христос/Антихрист . Без значение дали това е актуалната реална посока тук, тази линия резонира все по-осезаемо днес поради натегнатата световна обстановка и очевиднoтo позициониране на всички големи играчи на прага на един нов свят. Както обяснихме многократно, един нов ред по необходимост изисква разрушаването на стария такъв, което вече въвлича в себе си архетипните енергии на дуото Христос/Антихрист. Това е граница , която не може да бъде прескочена при евентуален световен преход в нашата реалност, защото ние сме митологично обусловени от нея на ниво колективно несъзнавано.

Буквално наблюдаваме на живо как един бог бива заменян от друг. Стожерът разпознаван като двигател на цивилизацията ни в продължение на хилядолетия, в настоящата безпрецедентна световна ситуация, е поставен в колосален „нокдаун“. Науката каза своята тежка дума и това демонстрира колко малко значи религията днес в технологизираното ни общество, където ценностите отдавна са се прикачили към инерцията на застъпващото колело. Наложените мерки направиха посещението на религиозните служби невъзможно и на 12 април Св. Петър бе празен за пръв път от хиляди години. Наскоро дори един католически свещеник нарече случващото се „санитарна диктатура“. Той направи аналогия, че подобни рестрикции е имало от страна на римските императори преди християнството да бъде признато. Exactly! Точно затова се усеща и следващия етап в потъването на магията, защото колелото прещрака още веднъж и следващата матрьошка бива насложена. Защото ако християнството продължаваше да бъде носител на някои изменени, но вградени мотиви от старата вяра (запазвайки така митологичното), то стерилността и прагматичността на науката ще унищожи дори това. Вече поне е напълно ясно, защо Парижката Св. Богородица пламна . Символът на старата вяра рухна като предвестник на онова, което следва.

Имаме нов бог и той се казва „наука“. Колективният фокус официално избра технократския път, който стремглаво върви към кулминацията си в лицето на някакъв тип изкуствен интелект и трансхуманизъм. Разбира се това няма да стане веднага, точно както „папата“ ще си остане във Ватикана без значение дали формално е такъв или не.

Бившият папски посланик – архиепископ Карло Мария Виганьо – нарича разпускането на титлата „Наместник на Исус Христос“ акт, който сякаш „официално изменя папството“ по начин при който папата „вече не се разпознава като попечител“!!! Той допълва, че: „Тази промяна в оформлението и съдържанието на официален текст на Католическата църква не може да бъде игнорирана, нито е възможно да бъде приписана на някакъв акт на смирение от страна на Франциск, който не (би бил) в съответствие с това, че името му е толкова видно.“


ДОБРИЯТ ПАСТИР СЕ ГРИЖИ ЗА ОВЦЕТЕ , ЛОШИЯТ ПАСТИР ГИ ОСТАВЯ НА ВЪЛЦИТЕ .

Добрият пастир

Едно от най-умилителните изображения на Иисус е като Пастир в дълга роба, със сандали на краката и държащ гега в едната ръка и агне в другата. Тази идeaлистична картина всъщност идва от Самия Иисус:

Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. (Йоан 10:7–15)

Иисус твърди, че е най-добрият „Добър Пастир”, който бил готов да даде Собствения Си живот в името на овцете си. След това Иисус поставя себе си в контраст с Антихриста, когото описва като „наемник, който не е пастир’, който изоставя стадото. Това предсказание за Антихриста всъщност идва от старозаветния пророк Захария, който пише:

Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и болните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне. Горко на невредния [idol] пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее. (Захария 11:16–17)

Думата на иврит за „идол” в „идол [безвредния] пастир” е eliyl. Това е същата дума, която е преведена като дявол в превода на Септуагинтата на Псалм 96:5. Това, което виждаме, е че пророк Захария предсказва, че на един зъл, демоничен, идол-пастир ще бъде дадена власт на Израил за кратко време и той ще злоупотреби със стадото.

Интересното около този пастир обаче е, че той очевидно ще носи на ръката си рана от меч и ще има сляпо дясно око. Някои изследователи на Библията вярват, че също както Иисус носи раните от смъртта Си, така и Антихристът ще носи раните от смъртта си, след като бъде възкресен. Ако това е вярно, то следното Тъмно отражение може да се приложи за Иисус и Антихриста:

Иисус Христос носи раните от смъртта Си, които включват белезите от пирони на ръцете и краката Му и раната на хълбока Му. Антихристът ще носи раните от смъртта си, които ще включват изсъхнала ръка и сляпо дясно око.

Матей 10:33:

Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.

Коментар от Уилиям Макдоналд за Матей 10:33

Ако се отречеш от Иисус на земята, то и Иисус ще се отрече от теб пред Отца Си на небето. Да отхвърлиш Иисус в този смисъл означава да откажеш да признаеш Неговите искания за твоя живот. Човекът, чийто живот всъщност казва: „Аз никога не съм Те познавал“, ще чуе и Него да му казва същото най-накрая: „Аз никога не съм те познавал.“ Господ не говори за временното отричане от Него при насилие, какъвто беше случаят с Петър, а за постоянното Му и окончателно отхвърляне.

ИМА ЛИ БУДНИ НА ВТОРА И ТРЕТА СТРАЖА ?

Лука 12 глава

37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. 

38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

Откровение 20:4

И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Откровение 20:5

Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

Откровение 20:6

Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Откровение 20:7

И когато се свършат хилядата години , сатана ще бъде пуснат от тъмницата си .

Евангелието на Марко 8 глава

Иисус: Човешкият Син трябва да изстрада много неща и да бъде отхвърлен от старейшините, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дни да се вдигне отново.

Петър: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

Иисус: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби или какво ще даде човек в замяна на живота си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

На снимката : Отляво – изданието от 2019 г.; отдясно – новото от 2020-та