ЧУДНИ ЛАМПИ, КОИТО ГОРЕЛИ ОТ ХИЛЯДИ ГОДИНИ

Както е известно, за разпалване и поддържане на огъня е необходимо наличието на определени материали (запалимо вещество, кислород и източник на топлина) в подходящи пропорции. В отсъствието на една от тези съставки пламъкът угасва. Но съществуват лампи, чийто огън продължава да гори невероятно дълго време без намесата на човека. Този феномен, който засега няма научно обяснение, е изключително любопитен. Какво представляват вечно горящите лампи и съществуват ли те въобще?

B епохата на всеобщо разграбване на древните гробници на Египет, Гърция и Рим плъзнали слухове, че в тях, освен всичко останало, са откривани и чудни лампи, които горели от хиляди години и угасвали, когато в гробниците нахлували въоръжени с кирки и лопати вандали.

Подобни сведения са били толкова много, че учените се заинтересували от този въпрос и открили достатъчно убедителни доказателства сред античните и средновековните мислители за това, че древните майстори са умеели да изработват лампи, горящи без гориво и фитил в продължение на хилядолетия.

Също така е установено, че тези лампи не са опушвали пространството, без да се брои лекият облак дим при тяхното разбиване или гасене, което обяснявало една от загадките за осветяване на древноегипетските пирамиди – как може зографите да са рисували на неосветените стени без следи от опушване от маслени лампи и факли.

Свидетелствата за вечно горящи лампи са били събрани, обобщени и анализирани. Подобна лампа е открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола, близо до Вия Алия (Алиев път) по време на папа Павел III. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение, тоест, освен всичко останало, и без достъп на кислород, 1600 години.

Нахлулият вятър в гробницата угасил лампата и не успели да я запалят повторно. Подобни лампи са откривани по цял свят на места на древни цивилизации с високоразвита култура. За вечно горяща лампа е писал Плутарх, като твърдял, че този светилник висял над вратата на храма на Юпитер Амон; свети Августин споменавал в своите съчинения за древноегипетската „дяволска“ лампа в храма на Венера, която не можело да се угаси нито с вода, нито с вятър.

През 1401 г. близо до Рим била открита вечно горяща лампа, горяща в саркофага на Палант, сина на Евандър. Ако се отчита датата на погребението, тя е горяла повече от 2000 години. Подобна лампа имало и в безименна мраморна гробница, открита през 1500 година на остров Нисида в Неаполитанския залив.

Още една вечно горяща лампа имало и в Едеса (Антиохия) по време на управлението на император Юстиниан (VI век). Тя била поставена в защитена от стихиите ниша над градските порти и горяла, изглежда, повече от 500 години, докато не била разбита от войниците.

Няколко лампи са открити и на територията на Англия, най-забележителната от които се намирала в гробница на един от адептите на ордена на розенкройцерите.

Освен в страни на Европа и в Южното и Източното Средиземноморие вечно горящи лампи били открити и в индийски и китайски храмове, в храмовете на Мемфис и дори в Централна и Южна Америка. За жалост нито една от тези лампи не е била представена на учените в цял вид.

Но трудностите не спрели изследователите, които искали да разкрият тайната на вечното гориво.

Най-простата хипотеза била издигната от учения йезуит Афанасий Кирхер. Ето какво пише той: „В Египет има богати находища на асфалт и нефт. Какво са правили мъдрите жреци? Те са съединили тайни тръби към една или няколко лампи с азбестови фитили. Тези лампи горели с вечен пламък. От моя гледна точка (впрочем гледната точка на Кирхер често се променяла, тъй като в друга своя работа той пише, че вечно горящите лампи са творение на Дявола) това е най-вероятното решение на загадката на свръхестествената дълготрайност на тези лампи.“

За вечно горящите лампи са написани ни повече, ни по-малко от 200 

доклада , но нито един не казва ясно и категорично как горят т.нар. вечни лампи и защо днес не се използва технологията им. В числото на загадките са и разработките на Никола Тесла за вечни лампи.
 Възможността за съществуване на гориво, което се възобновявало със същата скорост, с каквато изгаряло, е била предмет на сериозни спорове и през Средновековието.

Друг античен автор - Павзаний, разказва за златна лампа в храма на Минерва в Атина. Според неговото описание тя била направена от учения Калимах и можела да гори в продължение на година без зареждане. Също така се вярва, че Нума Помпилий, легендарният втори цар на Рим е създал светлина горяща постоянно в един местен храм. Той е можел и да комуникира с боговете. От тук изглежда тръгва и теорията, че тези "вечни" лампи са дар от извънземни. Други пък смятат, че Нума просто е открил електричеството. Неговият наследник Тул Хостилий изглежда загинал когато и той се опитал да борави с ток.