Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 16:16 - Съдията, който прегръща
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1574 Коментари: 0 Гласове:
53

Последна промяна: 06.04 18:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Съдията, който прегръща

Не ме дразни, а ме прегърни!

Стикер върху бронята на една кола

Лий Шапиро е пенсиониран съдия. Той е един от най-любвеобилните хора, които познаваме. На определен етап от развитието на кариерата си Лий осъзнал, че няма по-голяма сила от любовта, и започнал да прегръща хората, предлагал всекиму да се прегърнат и колегите му измислили прякора „съдията, който прегръща" (може би като противоположност на „съдията, който осъжда"). Върху стикера, залепен на бронята на колата му, може да се прочете: „Не ме дразни, а ме прегърни!"

Преди около шест години Лий измислил нещо, което нарекъл „Комплект за прегръщане". На външната му страна е написано: „Сърце, в замяна на една прегръдка". Вътре има тридесет червени бродирани сърчица с малки щипки за прикрепване от обратната страна. Лий Взема „Комплекта за прегръщане", спира хората, които среща, и им предлага да получат по едно червено сърчице срещу една прегръдка.

Дейността на Лий е станала много популярна и често го канят на конференции и конгреси, за да сподели посланието на своята нестандартна любов. На една конференция в Сан Франциско представители на местните медии му отправили предизвикателство: „В залата е лесно да се раздават прегръдки, защото хората тук са били специално подбрани. Но в реалния живот няма да бъде толкова просто."

Те накарали Лий да опита да прегърне няколко души по улиците на Сан Франциско. Следван от телевизионен екип на местната новинарска агенция, Лий излязъл на улицата. Най-напред започнал с една жена, която минавала наблизо.

Здравейте. Аз съм Лий Шапиро, съдията, който прегръща. Раздавам тези сърца в замяна на една прегръдка.

О, нямам нищо против! — отвърнала жената.

Твърде лесно се получи — подхвърлил местният репортер. Лий се огледал. Видял някаква полицайка, която трябвало да глоби за нарушение собственика на едно БМВ, а той й създавал проблеми. Лий се отправил към нея, следван от камерата, и казал:

Струва ми се, че една прегръдка би Ви се отразила добре. Аз съм съдията, който прегръща, и Ви предлагам да се прегърнем.

Тя се съгласила.

Тогава репортерът отправил още едно предизвикателство.

Вижте, идва автобус. Шофьорите на автобуси в Сан Франциско са най-грубите, най-раздразнителните, най-злите хора в целия град. Я, да видим дали можете да го накарате да Ви прегърне!?

Лий приел хвърлената ръкавица.

Когато автобусът спрял до тротоара, Лий казал:

Здравейте. Аз съм Лий Шапиро, съдията, който прегръща. Като че ли Вашата професия е една от най-стресовите в света. Днес предлагам на хората да се прегърнем, за да стане денят ни по-лек. Бихте ли желали да ви прегърна?

Огромният, висок метър и деветдесет и тежък около сто и десет килограма мъж, отвърнал:

Защо пък не?

Лий го прегърнал, дал му сърце и когато автобусът потеглил, му махнал за сбогом. Телевизионният екип онемял. Най-накрая репортерът казал:

Трябва да призная, че съм много впечатлен.

Един ден приятелката на Лий, Нанси Джонстън, неочаквано се появила пред вратата на дома му. По професия Нанси е клоун и този ден била облечена нарочно със сценичния си костюм, гримирана по съответния начин и всичко, както си му е редът.

Лий, грабвай няколко „Комплекта за прегръщане" и да вървим в дома за инвалиди.

Когато пристигнали там, започнали да раздават шапки-балони, сърца и прегръдки на пациентите. Лий се чувствал неловко. Никога по-рано не бил прегръщал безнадеждно болни хора, със забавено развитие или с парализа на ръцете и краката. Това наистина било голямо изпитание. Но скоро към Нанси и Лий се присъединила цяла група от лекари, сестри и санитари и обиколката им от отделение на отделение вече не била така мъчителна.

След няколко часа те влезли в последното отделение. Там имало тридесет и четирима пациенти, най-тежките случаи, които Лий някога бил виждал. Гледката била толкова ужасна, че дъхът му спрял. Но решени да дарят любов на тези хора и да ги зарадват, Нанси и Лий започнали да обикалят стаята, следвани от свитата си от медицински работници. Всички носели на гърдите си бродирани сърца, а на главите си — шапки-балони.

Най-накрая Лий стигнал до последния пациент, Ленард. На гърдите му имало голям бял лигавник, а от устата му била потекла слюнка. Лий погледнал олигавения Ленард и казал:

Хайде да си вървим, Нанси, няма да можем да обясним на този за какво става дума.

Стига, Лий — отвърнала Нанси. — И той е човешко същество като нас, нали?

После сложила смешна шапка-балон на главата на Ленард. Лий взел едно от червените сърчица и го прикрепил върху лигавника, поел дълбоко въздух, навел се и прегърнал Ленард.

Внезапно Ленард започнал да пищи:

И-и-иии! И-и-иии!

Другите пациенти от стаята започнали да потропват с каквото им падне. Лий се обърнал към персонала, за да разбере какво всъщност става, но се стъписал, като видял, че всички лекари, сестри и санитари плачат.

Какво има? — попитал той главната сестра.

Лий никога няма да забрави нейния отговор:

Не бяхме виждали Ленард да се усмихва от двадесет и три години насам.

Колко е лесно да направиш нещо приятно за хората около теб.

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен

 

Пилешка супа за душата: 101 истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа

Джак Канфийлд, Марк Виктор Хансен

Пилешка супа за душата” е един от феномените в световното книгоиздаване. Само в САЩ са продадени над пет милиона екземпляра, а книгата е преведена на повече от 30 езика. „Пилешка супа за душата” ще докосне нежните струни във Вашата душа и ще предизвика милион усмивки.

 

"Пилешка супа за душата е безценна колекция от вълнуващи истории, които ще Ви накарат да погледнете на съдбата си с други очи. Всеки разказ разширява възгледите ни за човешката същност и ни кара да вярваме, че в собствения ни живот е възможно да има повече обич, смелост и състрадание." проф. Джон Грей


image


Това не може да се случи тук, така ли?

Имаме нужда от четири прегръдки дневно,

за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки, за да

поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от

дванадесет прегръдки всеки ден, за да растем.

Вирджиния Сетайър

 По време на нашите семинари и работни срещи непрестанно учим хората да се прегръщат, но повечето от тях споделят:

— Там, където работя, е невъзможно да прегърнеш някого.

Дали това е вярно?

Ето писмо от човек, завършил един от нашите семинари.

Скъпи Джак,

Започнах деня с доста мрачно настроение. Приятелката ми Розалинд се отби при мен и ме попита дали днес раздавам прегръдки. Аз само промърморих нещо, но след това се замислих за прегръдките и за всичко, станало през изминалата седмица. Всеки път,когато преглеждам брошурата, която ти ни раздаде — „Как да поддържаме семинара жив" — щом стигна частта, където се споменава за това как да прегръщаш хората и как те да те прегръщат, аз изтръпвам от страх, защото не мога да си представя, че ще прегърна някого в службата.

Въпреки това реших да опитам и да направя днешния ден „ден за прегръдки". Започнах да прегръщам клиентите, които идваха на моя щанд. Доставяше ми истинско удоволствие да наблюдавам как след това хората засияват. Един студент по бизнес администрация скочи върху щанда и затанцува. Всъщност, някои хора отвръщаха на прегръдката ми и дори искаха още. Двамата сервизни техници на фирмата „Ксерокс", които преди това вървяха един до друг без дори да разговарят помежду си, бяха така смаяни, сякаш внезапно се събуждаха от сън. Но после, докато се отдалечаваха по коридора, започнаха да си говорят и да се смеят.

Изпитвах усещането, че съм прегърнала всеки в бизнес-училището „Уортън" и лошото настроение, заедно с лекото неразположение от сутринта, изчезна. Извинявай, че писмото ми стана твърде дълго, но аз наистина съм много развълнувана. Най-прекрасното беше, че в един момент пред моя щанд се прегръщаха десетина човека. Не можех да повярвам на онова, което ставаше.

С любов,

Памела Роджърс

П.П. На път за вкъщи, прегърнах един полицай на 37-ма улица, а той ми каза: „Я, виж ти! Полицаите никога не ги прегръщат. Сигурна ли сте, че не искате да хвърлите нещо по мен?"

А ето какво ни писа друг участник в нашите семинари по въпроса за прегръдките:

Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат неприятни странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.

Да прегръщаш е нещо напълно естествено — екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки и е 100% здравословно.

Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, няма батерии, които да се износват, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващ ефект и, разбира се, има стопроцентова възвръщаемост.

(Неизвестен източник)

Джак Канфийлд

 




Гласувай:
56
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2020061
Постинги: 340
Коментари: 3
Гласове: 31537
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031