По време на преображението Исус бе прославен от отца Си. Чуваме Го да казва: „Сега се прослави Човешкия Син и Бог се прослави в Него“. Така преди предаването Си и разпятието Той получи сила за последните мъчителни страдания. Колкото повече членовете на Христовото тяло приближават периода на последния си конфликт – „времето на Якововата скръб“ – толкова повече ще израстват в Христос и ще приемат по-голяма степен от Духа Му.Когато третата вест прерасне във висок вик и заключителното дело получи сила и слава, верните Божии люде ще станат участници в тази слава.Късният дъжд е това, което ще ги съживи и укрепи, за да преминат през времето на скръбта. Лицата им ще сияят от славата на светлината, разпръсквана от третия ангел.
Видях, че във времето на скръбта Бог ще запази народа Си по чуден начин. Както Исус изля душата Си, докато агонизираше в градината, така и те ще плачат искрено и ще агонизират ден и нощ, молейки за избавление. Ще излезе указ, според който те ще трябва да пренебрегнат съботата от четвъртата заповед и да почитат първия ден или да загубят живота си. Те обаче няма да се откажат и няма да потъпчат под нозете си Господната събота, за да отдадат почит на една папска институция. Сатанинското войнство и злите хора ще ги заобиколят и ще ликуват, защото ще им се струва, че за тях няма изход. Но посред шумотевицата и триумфалните викове се чуват поредица от оглушителни гърмове. Когато Бог проговаря от святото Си обиталище, небесата почервеняват и в тях се вижда единствено проблясващата светлина и страшната небесна слава.
Основите на земята се разтърсват. Сгради са разклащани и се сриват с ужасен шум. Морето ври като котел и цялата земя е в страшен хаос. Праведните са освободени от пленничество и със сладки и сериозни думи те си казват един на друг: „Ние сме избавени. Това е Божият глас“. Със страхопочитание слушат произнесените думи. Нечестивите чуват, но не разбират казаното от Бог. Те се страхуват и треперят, докато светиите се радват. Сатана и ангелите му и злите хора, които са ликували за това, че Божиите люде са под тяхната власт и могат да ги премахнат от лицето на земята, виждат славата, дадена на тези, които са почитали святия Божи закон. Забелязват лицата на праведните, озарени и отразяващи Исусовия образ. Онези, които са имали толкова силно желание да убият светиите, не могат да понесат славата, излизаща от избавените, и падат като мъртви на земята. Сатана и злите ангели бягат от присъствието на прославените светии. Сатанинската сила, която ги тормози, е премахната завинаги.

(Свидетелства към църквата, Елън Уайт, т. 1, стр. 345-346).