Слово за БОТЕВ Пловдив

Благодаря Ти , Господи , че ми даде отбор , благодаря Ти , Господи , че ми даде надежда , благодаря Ти , Господи , че ми даде пътека , по която да вървя и да не съм сам , а заедно с други да бие моето сърце и все към зелената футболна сцена , то да ме зове .
Благодаря Ти , Господи , че ми дари радостта да видя майстори изкусни , които направиха от моя любим отбор шампион , че след това видях и как печелят Балканската клубна купа , и внасят цвят и колорит навсякъде и във всичко , което правят и неповторима своя следа винаги оставят …

Благодаря Ти , Господи , че ми позволи да видя неподражаем футболен дует в лицето на Дерменджиев и Попов , че ми позволя да видя Видин , Глухчев , Графа , Тамангото Карушков и цяла там още знаменита футболна плеяда , която не се забравя , и ритъма на сърцето още отмерва , а душата поглед вперва и от радост неземна сякаш потреперва !

Благодаря Ти , Господи , че ми позволи да видя златния ни футболен тим от 80 – те години , който ще остане измежду най – хубавите картини на които съм се наслаждавал и цялото си сърце отдавал .

И някак неусетно тук изплуват спомени едни , ама наистина какви , за мачовете срещу Баварците от Мюнхен и срещу прехвалената Барса , когато Удо Латек едва не умря от вълнението , или по – точно бурята , която се стовари него ден върху нещастната му глава …

И както е казал един от любимите ми философи и поети – Спомените са единственият Рай , от който не могат да ни изгонят .

Да , така е , но все пак бих си пожелал още от прежната радост да преживея , и отново с пълно гърло песни на победата да пея …

И отново да се върне радостта и огорчението напълно да изчезне , и отново да минем под дъгата и да познаем вкуса на щастието от играта …

Авторски текст на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България

27.12.2016 г .

17.45 h .

http://simplythebest.blog.bg/