Прочетен: 13654 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2019 16:55
Поетична тетрадка
на
Костадин Георгиев Костов – Пловдив ,
БългарияВечната агитка
Вечната агитка
те призовава
още днес
да влезеш в битка ,
да дадеш всичко
от себе си
и да победиш ,
да се бориш
както само ти
знаеш и умееш ,
и над целия град
сладко да попееш .
Чуй гласа
ѝ ти ,
любими мой
Жълт тим ненагледен ,
чуй гласа
на тази
уникална ,
несравнима публика ,
която искрено
те обожава ,
и всичко от себе си
ти дава ,
чуй гласа на тези ,
които днес са тук ,
но и на тези ,
които веч ги няма …
Вечната агитка ,
която ти помага
неистово да спечелиш
всяка битка ,
Вечната агитка ,
в която влизат
безброй светли имена ,
вплели навеки с теб
своята съдба .
Там е и моят мил
покоен светъл баща
присъствал лично
на знаменити мачове
безброй ,
и оставил
глас и сърце
на трибуната
Източна любима ,
гнездо на канари
и наблюдателен пост
за всеки Ботевист
с лъч в сърцето
си златист .
Там са още
и Челсито , и Ушото ,
там нейде
съм и аз самия ,
още от
шампионската ни
година , която ще се
помни до амина .
Ботев , Ботев ,
любими мой ,
ние никога няма
да се разделим ,
и вечно с теб
ще бдим .
И накрая ,
и накрая ,
пак ще победим !
Авторски текст на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България
05.06.2017 г .
17.40 h .
http://simplythebest.blog.bg/
Скъпи приятели , искам да споделя още нещо на темата агитка и публика .
Аз съм фен на БОТЕВ Пловдив от 1967 година – шампионската година на нашия отбор . Още не бях навършил дванайсет години . Това , което ми направи много силно впечатление още от самото начало беше мелодията Блю Канари . И досега се вълнувам да я чуя … Опитвах се да науча едно особено пляскане с ръце с което публиката подкрепяше своите любимци . За моя изненада , обаче тази подкрепа скоро изчезна . И изобщо секна всякаква подкрепа … Имам предвид словесна . Нямаше скандирания , нямаше песни , нямаше нищо … Сякаш хората бяха отишли на театър … На тази възраст , на която бях тогава , това ужасно ме дразнеше и разочароваше … Обаче , аз използвах всяка възможност да подкрепям отбора . Когато се прибирах в къщи гласът ми както винаги беше прегракнал и майка ми казваше – Нашият син пак е викал на стадиона . А , аз винаги ѝ отговарях – Аз нали затова съм отишъл , за да подкрепям отбора ! Те , другите мълчат като риби …
И тази картина , която Ви описвам продължи с години …
Искам да кажа нещо и за един мач на националния отбор на България , който се проведе на стадион Девети септември , (или сега Стадион Пловдив) в Пловдив . Нашите биха с един на нула , гол на Чико . Аз не се стърпях , провикнах се радостно , та нали моят любимец беше голмайстора , но тутакси ме стрелнаха отвсякъде хора с опулени , бих казал ужасени очи , а доста хора ме изгледаха досто свирепо …
Явно бяха много изненадани , че някой си се радва на победа срещу Съветския Съюз … Ако трябва да бъда съвсем откровен съдейки по реакцията на другите , за миг дори помислих , че ще ме арестуват … Годината беше 1971 , а господа червените другари и феодали още бяха на власт …
Навсякъде във въздуха се чувстваше остър дефицит на свобода и справедливост …
Хората бяха наплашени и не смееха да гъкнат .
И така е било навсякъде – под червения
тоталитарен ботуш трева не може да поникне …
Тези неща дълги години ме измъчваха ,
затова най – накрая реших да ги напиша и споделя с Вас .
Благодаря за Вашето внимание !
К . Г . Костов
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. Начиная с 26 августа 2004 года Леонид Маслов – человек, по долгу службы тесно сотрудничающий с высшими правительственными кругами, – стал принимать послания из Высочайшего Космического Источника. Этот Источник можно называть по-разному: Иерархия Светлых
3. НИЕ СМЕ ТОВА , В КОЕТО ВЯРВАМЕ !!! БОРБАТА ДНЕС Е ЗА СПАСЕНИЕТО НА ДУШИТЕ НИ !!!
4. Маите се поздравяват с думите: "Ин лакеш". Това означава: Ти си другото ми аз, а аз съм другото ми ти. Ето такъв свят ни очаква. Маите предсказват, че системата, в която живеем от толкова отдавна, ще изчезне. Когато тя изчезне, човечеството ще р