КЪМ ЕДНА МАГЬОСНИЦА

По път от чувства все кръстосван

във плен попаднах на магьосница една

и станах пленник, пленник омагьосан

от слънце, нежност и от красота.

 

Тя все лети и ме примамва

а аз я гоня не разбрал и досега,

че любовта може и да е лъжовна

и всичко да е само весела игра.

 

Така живея – влюбен и обречен,

разпънат между стих и две мечти.

Едната също аз да съм обичан,

а другата – да няма повече лъжи!

Интересен поглед върху любовта - като глътка щастие между полет и преследване, вълшебство и лъжа:) Какво ни остава, освен да се молим?:)))
Хубави стихове! Поздравления, Вал!

Това е една много стара приказка, но добре е разказана, нали?

Ама ти, Вальо, много си израснал в поетическото творчество! За този безспорен факт, естествено, не ти завиждам, но виж, че си омагьосан... не съм сигурен. Мен съдбата ме мацна през лицето с мокър парцал, но започвам да се съвземам и дай Боже след една петилетка и мен да омагьосат.
Днес (погледнах часовника), все още е днес, бях в Пловдив. Братко, губя се в него, а съм живял там от 1945-а до 1960-а. Оттогава няма година да не съм се връщал към родното гнездо, но то така се променя, че главата ми се замайва.
Бъди здрав и успешен! Приеми го като заповед по две причини - фамилна и възрастова.
П и е р

Каква е тази хвалба, която си ми дръпнал. Никак не съм израснал, даже съм в застой. Колкото за Пловдив си абсолютно прав. Промените са големи. Хората също се промениха. Станаха по-лоши. Такива добрички като нас вече са трудно откриваеми. Амъ шъ са управим. Аз вярвам в това.

Поздрави от Вальо!