Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2021 16:16 - "Владимире, Анастасия не предсказва бъдещето, тя е способна да го моделира и да го превръща в реалност".
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1362 Коментари: 0 Гласове:
14

Последна промяна: 28.10.2021 19:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

След това предстоеше да осмисля как така аз, който никога не съм се

занимавал с литературния занаят и без литературно образование можах да напиша цяла книга, която сега тревожи хората.

Когато бях в тайгата, Анастасия каза: "Аз ще те направя писател. Ти ще напишеш книга и ще я четат много хора. Тя ще влияе благотворно на читателите". Сега тази книга е написана. Може да се предположи, че това е само нейна заслуга. Тогава обаче трябва да се обясни по какъв начин тя влияе върху творческите процеси на хората. Но засега никой не е могъл да стори това. За улеснение на задачата може, разбира се, да се предположи, че самият аз съм донякъде талантлив и като съм получил интересна информация от нея, съм я описал. Тогава, изглежда, всичко си отива на мястото - всичко е ясно. Няма нужда повече да чета научна и духовна литература и да задавам въпроси на разни специалисти. Всичко хубаво, обаче тя прави нещо ново, което засега не мога да си обясня нито аз, нито моите помощници.

Ако си спомняте, в първата си книга бях писал какво каза тя преди две години: "Художниците ще рисуват картини, поетите ще пишат стихове, за мен ще направят филм. Ти ще слушаш и гледаш всичко това и ще си спомняш за мен:"

А дядото на Анастасия, когато му зададох въпроса дали тя може да предсказва бъдещето, отговори: "Владимире, Анастасия не предсказва бъдещето, тя е способна да го моделира и да го превръща в реалност".

Тогава си мислех, че това са само думи - какво ли не приказват хората. Затова не обърнах особено внимание на тези думи, мислейки ги за нещо символично. Просто ми бе невъзможно да си представя колко точно ще се осъществи всичко това! Но невероятното сега е факт. Всичко казано от Анастасия става реалност.

Отначало като дъжд заваляха стихотворения. Част от тях публикувах в края на първата книга. После в различни градове хората започнаха да откриват "Домове на Анастасия". В първия от тях, в град Геленджик, московската художничка Алескандра Василевна Саенко направи изложба, посветена на Анастасия и природата..

Аз влязох в този дом, погледнах към стената с окачени големи картини - и околното пространство сякаш изведнъж започна да се видоизменя. От много картини с добрите си очи ме гледаше Анастасия, а сюжетите: Разбирате ли, картините изобразяваха сюжети от още неиздадената втора книга! Там се виждаше дори светящото кълбо, което се явява понякога около Анастасия. По-късно узнах, че тази художничка рисува не с четка, а с върховете на пръстите си. Повечето от тези картини са вече разпродадени, но засега са оставени в изложбата, защото постоянно идват хора и ги гледат. А една от тях художничката ми подари. Там са нарисувани родителите на Анастасия. Човек просто не може да свали очи от лицето на майка й .

Наистина започнаха да постъпват и предложения да се направи филм за Анастасия от разни киностудии и аз вече възприемах всичко това като нещо съвсем естествено. Докосвайки картините и листчетата със стиховете, слушайки песните и гледайки кадрите на заснетия филм, аз се опитвах да осмисля това, което става. Московския център за изследване на явленията, свързани с Анастасия стига до извода: "И най-великите духовни наставници, известни на човечеството със своите религиозни учения и философските си или научни търсения не са могли да достигнат скоростта на въэдействие на Анастасия върху човешкия потенциал. Техните учения са се проявявали осезателно в реалния живот след цели столетия и хилядолетия от момента на своето зараждане."

Само за дни и месеци Анастасия, по непонятен начин, без всякакви нравоучения и духовни трактати въздейства направо върху чувствата на хората, предизвиквайки емоционални изблици и творчески подем, който са превръща в реални творения у всеки, който мислено се е докоснал до нея. Ние можем да ги възприемаме във вид на художествени произведения - вдъхновени пориви към светлото и доброто."

По какъв начин тази самотна отшелница съумява да живее сама в глухата сибирска тайга и в същото време да се носи в реалното пространство на нашия живот? Как успява чрез ръцете на другите хора да материализира такива изумителни творби - всички до една посветени на светлото начало, на Русия, природата, любовта?

"Тя обсипва света с великата поезия на любовта. Като пролетен дъжд от сега нататък много стихове и песни ще почнат да измиват Земята от натрупалата се по нея тиня" - каза един ден дядото на Анастасия.- "Но как ще направи това?" - попитах аз. А той в отговор: "Тя раздава вдъхновения и озарения на хората чрез експлозивната енергия на своите собствени стремежи и силата на мечтите си."

- А каква е тази сила?

  • Силата на човека, който твори.

     

ВЛАДИМИР МЕГРЕ

 

Има и едно научно обяснение на това нейно изказване - доколко е общо или конкретно, аз не мога да съдя. То е от директора на Международния институт по теоретична и приложна физика към Руската Акадамия за Естествени Науки - академик А.Е.Акимов. В списание "Чудеса и приключения", в статията си "Физиката признава Свръхразума" той пише: "Досега има две направления в опознаването на Природата. Едното се представя от западната наука, т.е. от познанията, добивани чрез методологическата база на Запада: доказателства, експеримент и пр. Другото - от Изтока, т.е. от знанията, получени отвън - по езотеричен път, в състояние на медитация. Езотеричните познания не се добиват по обикновен начин - те се дават на човека.

Станало е така, че на някакъв етап този езотеричен път е бил изгубен и и се е оформил друг път, крайно сложен и бавен. През последните хиляда години, вървейки по този път, ние идваме до същите знания, които са били известни на Изтока още преди 3000 години!

Аз съм стигнал до интуитивното убеждение за правотата на ония, които твърдят, че материята, на полево равнище изпълваща цялата вселена, е някаква взаимосвързана структура. В книгата си "Синтез на технологиите" Станислав Лем - в главата "Вселената като суперЕИМ" изказва мисълта, че Вселената наистина е един гигантски мозък, подобен на електронно-изчислителните машини. Представете си един компютър с големината на достъпния ни радиус на вселената (примерно 15 милиарда километра), преизпълнена от елементи с обем 10 на 33-та степен кубически сантиметра. Именно такъв Мозък, голям колкото цялата вселена, би трябвало да има възможности над всякакви човешки представи и фантазии. Ако се има предвид и това, че този мозък може да функционира не като компютър, а на базата на торсиоонните полета, тогава става съвсем ясна мисълта, че: "проявите на Шелинговия абсолют или този на Шунят или в древната ведическа литература по всичко приличат на съвременна изчислителна машина. Освен нея няма нищо друго в света. Всичко останало представлява една или друга форма на Абсолюта".

А за лъча, който действа на разстояние, ето какво говорят учените. Действителния член на Руската академия на медицинските науки акад. Влаил Казначеев, в статията си "Живите лъчи и живото поле" в списание "Чудеса и приключения" от 3.05.1996г. пише:

"Вероятно Вернадски е бил прав, задавайки въпроса как е възможно идеалното мисловно начало да изведе планетата Земя на нова еволюционно ниво. Как - само чрез труд, чрез взривове и техногенна дейност ли? Това звучи много елементарно.Фактите показват, че човекът, операторът може да промени от разстояние много от показанията на електронните прибори. Той като че ли отклонява скалата на уреда, при това отдалече. У нас сега се провеждат опити в Новосибирск за далечна връзка с Норилск, с Диксън, със Симферопол; върви работа с Тюменския триъгълник, с американския център във Флорида и далечната връзка с човека, с прибора и с оператора се установява достоверно и точно. Ние се сблъскваме с неизвестни явления - взаимодействие на живото вещество на огромни разстояния".

ВЛАДИМИР МЕГРЕ - писателят , който пише за Анастасия

 



Звънтящите кедри на Русия – Владимир Мегре

Коя е всъщност Анастасия?

Млада жена, родена и живееща като отшелница в глухата сибирска тайга. Възпитана след гибелта на нейните родители от дядо си и прадядо си, които също живеят като отшелници.

Може ли да се счита за необикновено преданото отношение на дивите животни към нея?

И в това няма нищо необикновено. В селските дворове маса животни си живеят мирно и се отнасят с уважение към своя стопанин.

По-сложно беше да се определи механизма, чрез който тя може да вижда на разстояние - да знае в детайли за събития отпреди хиляди години и свободно да се оправя и в сегашния ни живот. Как точно работи този неин лъч, изцелявайки хората на разстояние, прониквайки в глъбините на миналото и надниквайки в бъдещето?

Професорът по философия и член-кореспондент на МАИ К.И.Шилин пише в своите изследвания, посветени на анализа на изказванията и действията на Анастасия следното:

"Творческият потенциал на Анастасия - това е всеобщ, а не чисто индивидуален божи дар, дар на Природата. Всички ние и всеки от нас поотделно е свързан с Космоса.

Изходът от предстоящата катастрофа е възможен само чрез хармоничния синтез на изначалните култури. Когато такива култури развиват хармонично, чисто Детство, това са "женски тип" култури. Най-пълно и ярко този тип култури се проявява в будизма - но и при нашата Анастасия също. Ето защо е възможна такава верига от отъждествявания: " Анастасия = Каннон = Тара = Буда-Майтрея". Анастасия е съвършен човек, подобен на Бога."

Дали това е така или не, не е моя работа да съдя. Само тогава не е ясно защо тя не пише никакво учение както всички озарени, подобни на Бога, а вместо това през целите си двадесет съзнателни години се занимава само с дачниците.

И все пак, четейки изказванията на учените, успях да стигна до извода, че тя не е някаква си луда. Защото в науката има поне хипотези за обяснение на това, което тя говори, а по отделните направления се правят опити. Така например на въпроса: "Анастасия, по какъв начин ти улавяш и описваш разни ситуации от преди хиляди години, та даже и мислите на велики хора от миналото виждаш?"- тя отговори:

  • Първата мисъл, първото Слово са се явили в нашия Създател. Неговите мисли живеят и днес, невидими, около нас. Те запълват цялото космично пространство, отразявайки се в живите, материални творения, създадени за най- важния - за човека! Човекът е рожба на Създателя. И като всеки истински родител не би могъл да пожелае за своето дете нещо по-малко от това, което има сам Той. Бог ни е дал всичко. И нещо повече - свобода на избора! Човек може да твори и усъвършенства света със силата на мислите си. Дори и най-малката човешка мисъл не изчезва в нищото. Ако е добра, тя създава лъчезарно пространство и застава на страната на светлите сили; ако е тъмна - на противоположната страна. И днес всеки човек може да се възползва от която и да е мисъл, въэникнала някога в хората и Създателя."

 

 ====================================

Понякога, когато се движехме по цяло денонощие, не срещахме нито едно, дори мъничко населено място. Накъдето и да погледнеш по дължина на реката — само тайга. Единствената многокилометрова транспортна артерия в тайгата е реката. Тогава още не знаех, че на един от тези безкрайни километри ме чака среща, която ще промени целия ми живот.

Веднъж, когато пътувахме обратно към Новосибирск, аз дадох нареждане да акостираме с щабния кораб на брега на малко селце. Намираше се на около десет километра от големите населени места и притежаваше само няколко къщички. Бях планирал да останем там три часа с цел екипажът ми да стъпи на суша и месното население да си купи от нас различни стоки, а ние, от своя страна, да закупим от тях на безценица диворастящи плодове и риба. По време на престоя ни до мен (като към ръководител на експедицията) се приближиха двама (както аз тогава реших) странни местни старци. Единият беше по-млад. По-възрастният имаше дълга бяла брада. Той мълчеше. През цялото време говореше по-младият. Опитваше се да ме убеди да му дам петдесетина мъже (екипажът на кораба ни се състоеше от шестдесет души), които те двамата щели да отведат на двадесет и пет километра от кораба към тайгата. Да ги поведат във вътрешността на тайгата, и то на такова далечно разстояние, само за да (както те се изразиха) „пипнат“ Звънтящ кедър. Според неговите думи Кедърът достигал височина четиридесет метра. Освен това предлагаше моят екипаж да го разреже на парчета, които да могат да се пренесат на ръка до кораба. Уговорката беше да вземем цялото дърво, абсолютно всичко. Старецът съветваше всяка част да се разреже на още по-малки парченца, от които всеки трябваше да задържи по едно за себе си, а останалите да раздадем на близки, познати и на всеки, който би желал да му бъде подарено такова парченце. Старецът казваше, че този кедър е необикновен. Парченце от него трябва да бъде носено на врата. Нещо повече, когато си го окачваш на врата, трябва да стоиш бос на тревата и с лявата длан да го притискаш към голата си гръд. След минута, продължаваше той, ще почувстваш приятна, бликаща от кедъра топлина и веднага след това по цялото тяло ще премине леко потреперване. От време на време, само когато се усеща желание, парченцето трябва да се шлифова с крайчетата на пръстите от тази страна на кедъра, която не се допира до тялото, като парченцето се придържа с палците от друга страна. Старецът твърдеше с изключителна увереност, че човек, който притежава парченце Звънтящ кедър, след три месеца ще почувства значително подобрение на самочувствието и ще се изцери от много болести.

— И дори от СПИН ли? — попитах аз, разказвайки им накратко всичко, което бях чел в пресата за тази болест.

Старецът уверено отговори:

От всяка болест!

Това според него беше лека задача. Важното било, че човек, притежаващ такова парченце, ще стане по-добър, по-талантлив и с повече късмет.

За целебните качества на нашия сибирски кедър, растящ в тайгата, нещичко знаех, но чак до такава степен да е способен да влияе на чувствата, на способностите — тогава това ми се струваше напълно неправдоподобно. Мислех си: „Може би старците искат да получат от мен пари за този, както те смятат, необикновен кедър? Тогава започнах да им обяснявам, че на «голямата земя», за да се харесват, жените носят бижута от злато и сребро, и за някакво си дървено парченце няма да дадат и стотинка, а и аз не съм склонен да правя никакви разходи.

— Носят, без да знаят — последва мигновен отговор. — Златото е прах в сравнение с едно парченце от този кедър, а и за него не ни трябват никакви пари и дори можем да ви дадем още и сушени гъби, а в замяна ние не искаме нищо.

Не продължих да споря от уважение към старостта им и казах:

— Е, може би някой би носил парченце от вашия кедър… Може би би носил, ако ръцете на голям майстор резбар сътворят нещо необикновено красиво от него.

Но на това старецът отговори:

— Може да се изреже, но по-добре е да се шлифова. Много по-добре ще бъде, ако човек сам го шлифова със своите пръсти в моменти, когато Душата му иска. Тогава кедърът ще бъде красив и външно.

По-младият старец припряно разкопча овехтялата си куртка, после ризата и показа това, което висеше на гърдите му. Видях изпъкнал кръг или овал. Цветовете му бяха различни — виолетов, малинов, кафеникав. Те образуваха непонятна рисунка. Жилките на дървото приличаха на ручейчета. Аз не съм ценител на произведенията на изкуството, макар че понякога ми се е налагало да посещавам галерии. Световните шедьоври не предизвикват у мен особени емоции, но това, което висеше на гърдите на този старец, предизвика значително повече чувства от посещенията ми в Третяковската галерия. Попитах стареца:

— Колко години сте шлифовали вашето парченце кедър?

— Деветдесет и три — отговори старецът.

— А вие на колко години сте?

— На сто и деветнадесет.

Тогава не повярвах на отговора. Изглеждаше на около седемдесет години. Той не усети моите съмнения или не им обърна внимание. С вълнение започна да ме убеждава, че при всеки друг, който сам шлифова своето парченце кедър, то ще стане също красиво само след три години. След това ще става все по-красиво, особено ако е притежавано от жена. От тялото на притежателя му ще се излъчва приятен, благодатен аромат, който е несравним с изкуствено създадените аромати от човека.

От старците действително се излъчваше много приятен аромат, който аз усетих независимо от това, че пуша и вероятно както при всички пушачи моето обоняние е притъпено.

И още нещо странно.

Изведнъж започнах да забелязвам фрази в речта на тези непознати, които не са свойствени за жителите на отдалечените краища на Севера. Някои от тях, дори и интонацията, помня и до днес. Старецът казваше:

Бог е създал кедъра като събирач на енергиите на Космоса.

От човек, изпълнен с любов, струи излъчване. За части от секундата то, отразявайки се в стоящите над човека планети, отново достига Земята и дава живот на всичко живо.

Слънцето е едно от небесните тела, които отразяват далеч непълен спектър на това излъчване.

Към Космоса се насочва само светлото излъчване от човека. И от Космоса към Земята се връща само благодатното излъчване.

Излъчването на човек, който съществува под влиянието на злобата, е тъмно. Тъмното излъчване не може да се издига нагоре и попада дълбоко в Земята. Като се отрази от недрата, то се връща на повърхността под форма на изригващи вулкани, земетресения и войни.

Най-силната форма на отразеното черно излъчване е влиянието на лъчи, които усилват в човека собствените му злобни чувства.

Кедърът живее петстотин и петдесет години. С милионите свои иглички-листа ден и нощ той улавя и трупа в себе си целия спектър на светлата енергия. През живота на кедъра над него преминават всички тела, които я отразяват.

Даже в мъничко парченце кедър благодатната енергия за човека е повече, отколкото във всички сътворени от човешка ръка енергийни инсталации на Земята, взети заедно.

Кедърът приема през Космоса излизащата от човека енергия, съхранява я и в необходимия момент я отдава. Отдава я при недостиг от положителна енергия в Космоса, което означава — в човека и във всичко живеещо и растящо на Земята.

Срещат се, но много рядко, кедри, които натрупват, но не отдават събраната от тях енергия. След петстотин години живот те започват да звънтят. Със своя тих звън дават знак, че са готови да бъдат взети от хората, да бъдат отсечени и използвани заради натрупаната енергия на Земята. Със своя звън кедърът се моли. Моли се три години. Ако не се докосне до живите хора, тогава след три години той, лишен от възможност да отдаде натрупаното посредством Космоса, губи възможността да отдава тази енергия непосредствено на човека. Тогава той започва да я изгаря в себе си. Този мъчителен процес на изгаряне (умиране) продължава двадесет и седем години.

Наскоро ние открихме такъв кедър и според нас той звънти вече две години. Звънтенето му е тихо. Много тихо. Може би се опитва да разтегли своята молитва за по-дълго време, но на него му остава само една година. Трябва да го отсечем и да го раздадем на хората.

Старецът говори дълго, а и аз, кой знае защо, го слушах. Гласът на този странен сибиряк звучеше ту със спокойна увереност, ту много развълнувано. И когато той се вълнуваше, бързо, като че ли свирейки на някакъв музикален инструмент, шлифоваше с крайчетата на пръстите си своето парченце кедър.

На брега беше студено. От реката духаше есенен вятър. Студеният вятър сякаш на пориви пронизваше белите коси на непокритите глави на старците, но овехтялата куртка и ризата на говорещия продължаваха да бъдат разкопчани. Той все шлифоваше с крайчетата на пръстите си висящото на откритите му за вятъра гърди и продължаваше да се опитва да обясни значимостта му.

От кораба слезе на брега сътрудничката на моята фирма Лидия Петровна. Тя каза, че всички вече са на борда и очакват да завърша разговора си. Аз се сбогувах със старците и бързо се качих на кораба. Не можех да изпълня молбата им по две причини: задържането на кораба на пристана за още три денонощия щеше да бъде голяма загуба, а и всичко, казано от тях, тогава смятах за излишно суеверие.

На следващия ден сутринта по време на оперативната изведнъж видях, че Лидия Петровна си играе с парченце кедър, висящо на гърдите й. По-късно ми разказа, че когато аз съм се качил на борда, тя останала още малко на брега. Видяла, че старецът, който разговарял с мен, когато аз бързо съм се отдалечавал от тях, гледал с притеснение ту след мен, ту своя другар и говорел развълнувано:

— Но как така? Защо те не осъзнаха? Изобщо не мога да говоря на техния език… Не можах да ги убедя… Не можах! Нищо не се получи! Нищо не се получи. Защо? Татко, кажи ми?

По-възрастният сложил ръката си на рамото на своя син и му отговорил:

— Не беше убедителен ти, сине. Те не можаха да осъзнаят смисъла.

— Когато се качвах по трапа на кораба — продължи Лидия Петровна, — старецът, който разговаряше с теб, изведнъж хукна след мен, хвана ръката ми и ме свали от трапа на тревата. Той забързано извади от джоба си връвчица, на която беше завързано това кедрово парченце, окачи ми го на врата, като със своята и моята длан го притисна към гърдите ми. Дори усетих някакво потреперване в тялото. Някак си бързо той извърши всичко това и нищо не успях да му кажа. Когато вече си тръгвах, той вървеше след мен и говореше: «На добър път! Бъдете щастливи! Заповядайте пак следващата година! Всичко най-добро, хора! Ние ще ви чакаме! На добър час!»

Когато корабът потегли, старецът още дълго махаше, след което седна на тревата. Аз ги погледнах през бинокъла и какво да видя: старецът, който разтваряше с теб и после ми даде това парченце кедър, седеше на тревата, а раменете му потрепваха. А по-възрастният, с дългата брада, беше леко приведен над него и го галеше по главата.


image 

image




Анастасия
е името на главна героиня в поредицата „Звънтящите кедри на Русия“ —езотерични книги, написани от руския писател Владимир Мегре.

Анастасия живее в сибирската тайга в пълна хармония с природата – храни се с плодове, орехи и гъби; почти не носи дрехи; спи на открито или в хралупи. Тя притежава необикновени способности като „психопортация“ (пътуване на съзнанието извън тялото), може да вижда ситуации, случили се в миналото или в бъдещето, и други.

Основните идеи на Анастасия са свързани с връщане на хората обратно към природата и „пренасяне на човечеството през отрязъка от време на тъмните сили“ (Апокалипсис).

 

 

 




Гласувай:
16


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2262278
Постинги: 355
Коментари: 3
Гласове: 37905
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31