L"ame des animaux / Душата на животните Jean Prieur / Жан Приор

 

 

Животните не са чели Евангелието, но без да го познават, често го прилагат в практиката

Animals have not read the gospel, but without knowing it, they often put it into practice

Кучето на Tит Сабин

Във връзка с кучетата, очакващи невъзможното завръщане на господарите си, си спомням един разказан от Тацит случай. Дни наред едно малко куче стои на пост пред вратата на затвора, където е хвърлен господарят му Тит Сабин, замесен в заговор срещу Тиберий.

Накрая тежките порти се отварят: появяват се роби, които носят осакатения труп на Тит Сабин. Те го хвърлят на стълбището на позора, голямо стълбище с двоен парапет, на което били излагани телата на изтезаваните. За техните семейства това било извор на допълнителна скръб, тъй като по този начин телата били изложени на поругание от тълпата.

Останало само с мъртвеца, кученцето иска да го съживи, облизва лицето му, безбройните му рани и ляга върху него, мислейки, че ще го стопли. Един минувач го съжалява и му подхвърля къшей хляб; кучето го захапва, но не го изяжда (въпреки че е гладно), а го напъхва в устата на мъртвеца, с надеждата, че така ще го събуди за живот. В продължение на часове животното вие на умряло, отчаяно, че усилията му се оказват безплодни.

Робите обаче се завръщат: телата не трябва да бъдат оставени върху зловещото стълбище до разлагането им; обикновено след известно време идват да ги вдигнат и да ги изхвърлят в Тибър. Мъжете вдигат тялото и тръгват към реката; кучето подтичва след жалкото шествие. От моста „Емилиус" те хвърлят във водата онова, което е останало от Тит Сабин. Кучето незабавно скача във водата и се опитва да го извади от течението и да го завлече на брега.

Зяпачите, насъбрали се на моста, виждат как малкото животинче трепери, задъхва се и яростно се бори, за да спаси онзи, който вече не може да бъде спасен, докато накрая, изтощено изчезва заедно с него във вълните.

 

Животните отиват ли на небето?

Отговорът на Библията

Библията учи, че от всички същества на земята само ограничен брой хора ще отидат на небето. (Откровение 14:1, 3) Там те ще управляват като царе и свещеници с Исус Христос. (Лука 22:28–30; Откровение 5:9, 10) По–голямата част от хората ще възкръснат за живот в рай на земята. (Псалм 37:11, 29)

Никъде в Библията не се казва, че кучетата и другите домашни любимци отиват на небето, и има причина за това. Животните не могат да предприемат необходимите действия, за да получат „небесното призоваване“. (Евреи 3:1) Те не могат например да придобият познание, да проявяват вяра и да спазват Божиите заповеди. (Матей 19:17; Йоан 3:16; 17:3) Само хората са създадени да живеят вечно. (Битие 2:16, 17; 3:22, 23)

За да отидат на небето, земните създания трябва да възкръснат. (1 Коринтяни 15:42) В Библията се разказва за няколко възкресения. (3 Царе 17:17–24; 4 Царе 4:32–37; 13:20, 21; Лука 7:11–15; 8:41, 42, 49–56; Йоан 11:38–44; Деяния 9:36–42; 20:7–12) Но във всяко от тях става дума за хора, а не за животни.

 

Кравите също не са безразлични към музиката. Това стана известно, след като на американски скотовъди им хрумна да пускат класически симфонии в оборите. Оценявайки високо тези висши хармонии, добрите твари дали по-обилно и по-хранително мляко. Направен бил и опит с рокмузика: резултатите били отчайващи. Млякото за малко не се пресякло.

 

Барон

Маркиз дьо Фалтанс, аташе към посолството в Москва, бил в Париж и отишъл да посети своя приятел Виктор Юго. Кучето на поета, пудел на име Барон, което присъствало на срещата им, изразило нееднократно пред маркиза своите приятелски чувства.

- Завиждам ви — казал той, - че имате такова красиво и мило куче.

- Ако Барон ви харесва, вземете го, подарявам ви го.

- Наистина ли? Сериозно ли говорите?

- Повтарям ви, че ви го подарявам.

Изпълнен с благодарност, г-н дьо Фалтанс си тръгнал, отвеждайки Барон, който го последвал, без да се противи.

Осем дни по-късно дипломатът заедно с кучето отпътувал към Германия, Полша и Русия.

Всъщност Виктор Юго бил много доволен, че се отървал от Барон, чиято преданост го дразнела. Пуделът искал да го следва навсякъде, а имало места, в които великият любовчия не искал да го следват. Обаче нюхът на Барон му позволявал да открие господаря си и там, където той искал да остане инкогнито.

Няколко месеца нямало никакви вести от Русия. После един ден маркиз дьо Фалтанс извънредно притеснен писал на Юго, че кучето изчезнало. Всички издирвания били напразни и той заключил, че някой му го е откраднал.

Изминали месеци...

Една нощ прислужницата на поета била разбудена от скимтене, идващо отвън. Тя станала, слязла долу и доближила входната врата.

- Кой е?

Последвало ново жално скимтене; тя познала гласа на Барон. Отворила вратата и в ръцете й скочило едно изпосталяло куче с окървавени лапи.

- Но това е Барон, нашият Барон!

Тя хукнала нагоре по стълбите и събудила господаря си:

- Господине, господине, Барон се върна!

- Стига, момиче, вие сте луда! Знаете ли колко е часът?

- Не, господине, само зная, че Барон е тук!

И тя му показала през отворената врата полумъртвия от глад, умора и вълнение пудел.

Поетът бил силно развълнуван от радост, но и от угризения. На другия ден той писал до маркиз дьо Фалтанс, че вече не може да се раздели с Барон, който му е дал такова невероятно доказателство за преданост. Дали е мислел за него поетът, когато е написал: „Кучето е добродетелта, която, тъй като не успяла да се превърне в човек, се е превърнала в животно?»

Пуделът имал повече късмет от Пакито и под топлите грижи на прислужницата възвърнал здравето си и проживял още седем щастливи години.

 

Много хора, чиито любими домашни любимци са умрели, казват, че са получили някои успокояващи знаци и съобщения от задгробния живот, които им позволяват да знаят, че техните домашни любимци са там, и се справят добре.

 

Бог, Създателят, поставя висока стойност на всяко животно, което е довело до живот. След като Бог е създал създание, това същество никога не се губи от Бога, освен ако изрично не отхвърля Бога. Някои хора са направили това, така че въпреки че продължават да живеят в отвъдния живот, те отиват в ада, след като умират в резултат на греховния си избор, който ги кара да се отделят от Бога. Но животните не отхвърлят Бога; те живеят в хармония с него. Така всяко животно, което е живяло - от пчели и делфини до мишки и слонове - се връща при Бога, своя създател, след като земният им живот приключи.

 

Животните не са чели Евангелието, но без да го познават, често го прилагат в практиката.

Те не са чели свети Павел, не знаят нищо за вярата и надеждата, но както видяхме, те вършат онова, което апостолът нарича „милосърдие", а ние - алтруизъм,взаимопомощ, солидарност, любов.

 

Исках смъртта ви и ме спасихте

Ето една любопитна случка, станала през 50-те години на миналия век: един младеж решил да удави кучето си Медор. По онова време кучетата носели името Медор. Качва го в лодка и се отдалечава от брега. Когато стига средата на реката, сграбчва кучето и го хвърля във водата. Медор изчезва под водата, изплува задъхан и започва отчаяни усилия да достигне лодката, която се отдалечава възможно най-бързо. Всеки път, когато почти я достига, неговият господар го отблъсква с греблото. Борбата между изтощеното животно и разярения му господар трае дълго. Накрая младежът решава да свърши с всичко това, изправя се, хваща греблото с две ръце и удря силно кучето по главата. В същото време обаче глупакът изгубва равновесие и на свой ред пада във водата. Без да проявява злопаметност, Медор се гмурва и го извлича на брега.

Един век по-късно става подобна случка, която разказвам по сп. „Ридърс Дайджест" от септември 1958 г. Този път кучето се нарича Малакоф, едър нюфаундленд, принадлежащ на един парижки бижутер. Чираците му намразили животното, което вършело службата си прекалено добросъвестно, и също решили да го удавят. По този начин ще си отмъстят и на майстора си. Завеждат Малакоф на брега на Сена. Там някой си Жак връзва на врата му въже с голям камък и го хвърля в реката. Само че убиецът оплита краката си във въжето и пада във водата, а не знае да плува. Също като Медор Малакоф изплува над водата въпреки камъка, който му тежи, и също като Медор спасява онзи, който е организирал смъртта му. «Добро правете на ония, които ви мразят! Връщайте с добро за злото!" Наистина, само кучетата могат да прилагат тази така трудна Божия заповед, кучетата, които понякога лижат ръката на вивисектора.

 

Индия

Законът за кармата засяга и животните

Индийските религиозни текстове във всички времена са пазели животните от човешката жестокост. Писаните закони на Ману поверяват грижите за животните на кастата на вайсиите, която е натоварена още с изучаването на свещените книги, земеделието, заемите с лихва и търговията.

Законът (неписан) за кармата се простира върху всички живи твари без изключение: животните, хората, духовете и дори боговете са му подвластни в еднаква степен. Всяко деяние, добро или лошо, мислено или реално, ако е следствие от съзнателно решение, създава плод, който бавно зрее и един ден пада върху своя създател било под формата на възнаграждение, било като възмездие. Няма значение дали обект на това деяние е бил човек, или животно.

В епилога на Махабхарата, голямата епическа поема за Бхарата, в която се съдържа Бхагавад-Гита, на която толкова пъти се позовавахме, героят Юдхистира скланя да влезе в рая само при условие, че и кучето му бъде допуснато вътре. Можем да го разберем: рай без животни няма да бъде рай.

Независимо дали е земен или небесен, дали се нарича Емпирей или Еден, Градината на Бога, лишена от тези твари, покрити с косми, пера или люспи, би била досаден и сух свят, свят непълен, недостоен за едно честито и възстановено сътворение.

„Съвършеният човек - казва Буда - не представлява нищо, ако не се раздава в добрини към всички твари, ако не утешава наскърбените (и животни, и хора). Моята доктрина е доктрина на състраданието, ето защо облагодетелстваните в този свят я намират за толкова трудна. Трябва да се спазва установеният ред на нещата, но пътят към спасението е открит за всички; никоя твар не е осъдена по рождение на невежество и злочестина."

Будистката „Дайя", превеждана с „милосърдие" или „съчувствие", се простира върху всички твари, независимо какво е мястото им в йерархията на еволюцията.

Шакиямуни също като Заратустра, Исайя и Иисус не одобрява жертвоприношенията: „Ако един човек в продължение на сто години месец след месец принася в жертва по сто животни и ако само за миг отдаде почит на учител, чиято душа почива в истинското познание, то тази почит за един миг има повече стойност, отколкото жертвоприношенията в продължение на сто години. Има едно жертвоприношение, по-лесно от това на мед, масло или мляко: това е милосърдието. Вместо да жертвате животни, оставете ги на свобода. Оставете ги да дирят тревата, водата, и свежестта на вятъра!"

Отговорността предполага наличието на индивидуална, съзнателна и свободна душа; а отговорността на животните е призната още в Битие: „Аз ще изискам и вашата кръв,която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр..." (Битие, 9:5).

Сключва се завет само с разумни, съзнателни и свободни същества; а Божият завет от Битие 9:8-17 се сключва не само с хората, но и с животните. Всевечният Бог повтаря това пет пъти: „Аз сключвам моя завет с вас и с потомството ви подир вас, и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас..." (Битие 9:9-10).
 

През целия си земен живот Буда, изпълнен със състрадание към безсловесните твари, се борил в тяхна защита, както това се вижда от следната случка. Един ден той крачел сам по пътя, когато забелязал голям облак прах, вдигнат от стадо от сто кози и сто овци. Някои от животните излизали от пътеката, за да попасат от храстите и един от пастирите им крещял обидни думи и мятал по тях камъни с прашката си, за да ги върне в пътя.

Повелителят Буда забелязал една овца с две агнета; едното припкало бодро, но другото било ударено от камък и не смогвало да я следва. Разтревожената овца притичвала от едното към другото, изпълнена със страх да не би да загуби нараненото си малко. Тогава Повелителят Буда взел агнето в ръце и казал: „Бедна майко с руно от вълна, успокой се! Където и да отиваш, аз ще нося малкото ти. По-добре да спестиш страданията на едно животно, отколкото да седиш и да съзерцаваш злините във вселената заедно с молещи се жреци. А вие, пастири, къде карате това стадо?"

- Тези сто бели кози и сто черни овци са отредени за голямото жертвоприношение, което нашият господар, царят, иска да принесе на боговете.

- Тъй да бъде, аз ще дойда с вас! - рекъл Пророкът.

Когато влязъл в залата за всесъжението, церемонията била започнала. В присъствието на царя брахманите напявали своите мантри и подклаждали огъня, който пламтял на олтара. Една коза била съборена и вързана с извита назад глава. Жрецът вече опирал ножа върху изпънатото гърло и изричал с висок глас:

- Ето, о, страшни Богове, началото на множеството всесъжения, които ще направим за вас от името на царя. Радвайте се на бликащата кръв, наслаждавайте се на дима от тлъстото месо, което се пече всред пламъците. Нека греховете на царя да се пренесат върху тази коза и огънят да ги изгори!

Буда се намесил и рекъл на царя: „Заповядайте на жертвоприносителя да не убива животното!" Владетелят склонил и Пророкът развързал козата. После той заговорил вместо безсловесните твари, защитил ги красноречиво, говорил за живота, който всеки може да отнеме, но никой не може да сътвори, за живота, който всички твари, дори и най-смирените, обичат и искат да запазят с цената на всичко. Той говорил за състраданието, което прави света поносим за слабите и изпълнен с благородство за силните.

„Животните, които убивате, са ви заплатили данък с млякото и вълната си. Те са се доверили на вашите ръце, които ги колят. О, вие, които молите боговете за милост, вие сте безмилостни към тези твари, за които вие сте богове. Никой не може да пречисти духа си с кръв.

Само едното е вярно: или боговете са добри и тогава кръвта може единствено да ги отврати, или са зли, и тогава кръвта няма да ги подкупи. Вие не можете да прехвърлите лошите си дела върху главата на едно невинно животно. Трябва лично да отговаряте за греховете си. Всеки ще дава сметка за себе си по законите на онази неизменна и непогрешима аритметика, според която на доброто се отвръща с добро, а на злото - със зло, според която бъдещето е плод на миналото, и която отрежда на всеки неговата мярка в зависимост от мислите, словата и делата му".

0, чудо! Вслушали се в думите на Пророка: жреците сами съборили олтарите си, захвърлили надалеч жертвените ножове и освободили животните.

На другия ден вестителите разгласили из цялото царство следната заповед: „Такава е царската воля: до днес се убиваха животни, за да бъдат изгорени в жертва или за да служат за храна. Занапред никой да не пролива кръвта на живо същество и да не яде плътта му, тъй като сега ние знаем, че животът е един и състраданието се дава на състрадателните."

Както го изисквал обичаят на онова време, този указ бил издълбан в скали и по колони.

 

Ашока Великолепният

Така будистите първи са основали лечебници за болните или ранени животни. Починът за това принадлежи на император Ашока, властвал над Индия от 264 до 227 г. пр. н е.

 

И все пак, невъзможно е да се води истински духовен живот, без да се изпитва никаква любов, никакво състрадание към света на животните:

„Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко." (Притчи, 12:10).

 

Апокалипсисът (откровение, проявление), предвещан от свети Павел, не е развихряне на катастрофи, а откровение за любовта, благосклонна Божия воля, събиране на всички живи твари пред погледа му, космическа пълнота, помирение между всички видими и невидими твари, самопостигане.

„Бог... ни откри тайната на волята Си по своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, в нареждане изпълнението на времената (tou pleromatos ton kairon), за да съедини всичко (pantas) небесно (ангелите и духовете) и земно (хората и животните) под един глава - Христа" (Послание на апостол Павел до Ефесяните, 1:9-10).

 

Седем века на очакване от Амос до Исус! Трябвало е да мине цялото това време! Трябвало е да дойде Синът Божи, за да бъде най-накрая освободен светът на животните от ужасите на ритуалното клане. Христос е умрял и за животните.

 

Един апокриф - „Книгата на тайните" на Енох, която е достигнала до нас само в един превод на старославянски, открит в Сърбия и в Русия, тъй като гръцкият оригинал е бил изгубен, включва и света на животните в процеса на всеобщото възраждане.

„Господ направи човека владетел на всички Негови богатства" (Енох, 58:5). Това е основната идея в този текст, написан в Египет в зората на християнската ера. Също както в евангелията Господ е сравнен с голям земевладелец, който идва да иска сметка от своите управители. Това даване на сметка се нарича още „съд".

"Господ да съди душите на животните спрямо хората, а ще съди душите на хората според това как са се отнасяли към животните на този свят."

"И също както всички души на всички човеци, така и животните няма да умрат. До деня на Великия Съд няма да загине нито една душа, създадена от Господ. И душите на животните ще обвинят човека, ако им е давал лоша храна."

В глава 59 от тази книга, чиито следи са били изгубени в продължение на 1200 години, се чете още:

I. „Онзи, който осквернява душите на животните, осквернява своята душа."

VI. ,А онзи, който причинява на всякое животно зло или вреда, извършва ужасно деяние и омърсява душата си."

Колко много човешки души са омърсени днес! Ала тези злочести години няма да продължават вечно. Животните, които, за разлика от човека, не са били прогонени от Еден, ще го посрещнат на прага на онова, което Енох нарича Великия Век. Само че ще трябва преди това да се премине през Великия Съд: „Когато свърши цялото сътворение, създадено от Господ, когато всички човеци идат на Великия Съд на Господа, тогава времената ще умрат. Вече няма да има години, няма да се броят вече ни месеци, ни дни, ни часове, а ще има само един век. И всички праведници, преминали през Великия Съд на Господа, ще се съединят във Великия Век, и тогава Господ ще се съедини с

праведниците и те ще бъдат вечни."

„И когато Иисус влизаше в едно село, видя една млада котка, за която никой не се грижеше, и която беше гладна. Тя му се оплака от това: той я вдигна и я загърна в дрехите си, даде й да яде и пие и тя го прослави за това. Той я повери на един от своите ученици на име Лаврентия и той се грижеше за котката. И някои казаха: „Вижте как този човек се грижи за всички твари! Да не би да са му братя и сестри, че ги обича така?" А той им отвърна: „Истина ви казвам, тези са вашите спътници от големия Божи дом! Да, те са вашите братя и сестри, които имат същата душа пред Всевишния. И онзи, който се грижи и за най-дребното измежду тях, като му дава според нуждите му храна и вода, той ми ги дава на мен. А онзи, който не им оказва никаква помощ в тяхната злочестина, нито ги закриля, когато към тях се отнасят зле, той оставя мен да страдам. И според това, което им вършите в настоящия си живот, ще ви бъде въздадено в бъдещия ви живот

 

Великолепната молитва, написана от свети Василий от Кесария през 370 г., би трябвало редовно да се прочита във всички църкви и всички храмове на християнството: „О, Боже, засили у нас чувството за братство с всички живи твари, с малките ни братя, на които Ти си дал тази земя, за да я обитават заедно с нас. Направи така, че да разберем, че те не живеят само за нас, но също и за тях самите, и за Теб; че те обичат също като нас благодатта на живота и се чувстват на тяхното място по-добре, отколкото ние на нашето!"

Само един човек от залязващата древност е можел да произнесе пред Бога слова, от които се излъчва такава любов към земята и земните твари.

 

Затова некa се спрем на основополагащото твърдение на свети Августин, че животните имат душа, и на друго едно твърдение, също толкова основополагащо, а именно, че човешката съдба е в тясна зависимост от съдбата на животните, в добро и зло:

„Начинът, по който човекът ще упражнява своята власт над животните, е от същото естество като този, по който демоните играят както си искат с падналите хора."

Още на този свят всички жестокости, извършени от човека върху животни, привличат злите духове, от които гъмжи астралното пространство, радват ги и засилват жизнеността им. Човекът става техен роб по същия начин, по който са заробени животните.

 

И по този въпрос, както и по много други, Фенелон бил на различно мнение. Наистина, той не би дръзнал да тръгне срещу своята Църква, като обяви, че животните имат душа, но той виждал в тях нравствени качества, които много липсвали на така наречения човешки род: „Всички хора са братя и те се разкъсват помежду си - пише той в своя „Телемах" - и дивите зверове не са толкова свирепи. Лъвовете не преследват лъвове, нито тигрите - тигри; те нападат само животни от други видове. Единствен човекът въпреки своя разум върши онова, което лишените от разум животни никога не вършат."

 Книгата „Притчи Соломонови" завършва със словата на цар Лемуил от Масах, град, принадлежал на измаилтяните. Тези думи са всъщност думите на майка му, която го учела тъй: „Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци." (Притчи, 31:8).

А именно животните са безгласните и сираците, в чиято защита е наложително да говорим.

 

Един християнски текст, който трудно може да бъде наречен „апокрифен", тъй като известно време е бил част от Новия Завет - „Пастирът" на Хермас, когото първите поколения християни са смятали за вдъхновен свише, ни съобщава, че съществуват ангели, чиято задача е да закрилят дивите животни. Той дори съобщава името на един от тях: Тегри.

Хермас, бивш роб, живял в Рим през II век, получава видение: девица, облечена от глава до пети в бяло, в която той разпознава Църквата. Казва й, че е срещнал чудовищно животно, от което е успял да се спаси благодарение на могъществото Божие. А видението му отвръща: „Ако си се спасил така щастливо, то е, защото си прехвърлил грижата си върху Бога и си отворил сърцето си пред Него, вярвал си, че за теб няма друго спасение освен великото му, славно Име. Ето защо Господ е изпратил Своя ангел, бдящ над дивите животни, на име Тегри, който е затворил пастта на чудовището и му е попречил да ти стори зло."

„Евангелието на съвършения живот"Христос се гневи срещу ловците, след което заявява, че е дошъл и за да спаси света на животните! „Горко на онези, които нараняват Божиите твари! Горко на силния, който злоупотребява със силата си! Горко на ловците, защото те самите ще се превърнат в плячка!

Блажени онези, които се въздържат от всички неща, придобивани чрез проливане на кръв и убийства! Истина ви казвам: Затова съм дошъл в света, за да премахна кървавите жертвоприношения и яденето на животинска и птича плът!"

 Занапред кръвта Христова замества кръвта на животните, които неговото пожертвувание освобождава. Божият Агнец замества занапред стотици агнета, бикове, козли и овни, клани върху олтарите въпреки протестите на Амос, Исайя и Иеремия.

 

В своя труд „Естество на природата и на Божията благодат" Лайбниц твърди, че не само човешките, но и животинските души не загиват.

В „Нови опити върху човешкото разбиране" той отново се връща към тази тема, която го занимава много.

„Откакто размишлявах върху тази система, установих, че душите на животните и техните усещания изобщо не вредят на безсмъртието на човешките души, или по-скоро, че нищо друго не може да утвърди по-добре нашето естествено безсмъртие от това да приемем, че всички души са безсмъртни."

 

Ако под „душа" разбираме нетелесната част на съществата, източника на чувствителността, разумността и волята, извора на мислите, привързаностите и страстите, общия обект на всички емоционални и разумни промени в съзнанието, то да, животните имат душа.

Ако под „душа" разбираме смелостта, възвишените чувства, великодушните пориви на индивидуалността, схващана от нравствена гледна точка, то да, животните имат душа.

Ако под „душа" разбираме нематериално жизнено начало, което същевременно е ефирно и субстанциално и се отделя от тялото в смъртния час; ако под „душа" разбираме двойник на съществото, подобен на живия, който е бил и който му дава възможността да продължи да живее в един друг свят, то да, животните имат душа.

Бих казал и нещо повече: животното е душа: animal est anima; по любопитен начин езикът им дава онова, което религията и обичайното здравомислие не им признават.
По повод на езика ще уточня, че с наименованието „животни" обхващам в Тази книга само висшите гръбначни. Така давам предварителен отговор на подигравчиите, които непременно ще се разчувстват от дървениците, хлебарките, комарите и въшките.

Колкото до причудливия свят на насекомите, свят студен, утилитарен и лишен от любов, във връзка с него може да се говори само за групова душа, особено когато се касае за социални насекоми.

Следователно именно физиологията ще очертае границата между груповите души, от една страна: синьокръвни животни (главоноги), животни с безцветна или оцветена в жълто или зелено кръв (мекотели, бодлокожи, начленени) индивидуалните души, от друга страна: животни с червена кръв или гръбначни, и по-конкретно, така близките до нас бозайници. Червената кръв наистина е проводник на душата. „Плът с душата й, сиреч с кръвта й", се казва в Битие (9:4), което познава само червената кръв.

Да, животните имат душа. Ако можех да направя подобно изявление пред хора от неолита, египтяни, гърци, персийци или индийци, то щях все едно да блъскам по отворена врата. Щяха да ми се присмеят, че съобщавам извечна истина, също както днес ми се присмиват за това, че говоря „такива смахнати неща".

И наистина, за всички древни хора съществуването на душа у животните било нещо очевидно. Питагор, който е имал прозрения за толкова много неща, учел, че душите на животните са безсмъртни също като тези на хората, тъй като и едните, и другите произлизат от Душата на света. Същата идея се открива у Анаксагор от Клазомена: „И човешката, и животинската душа произлизат от Душата на света и са от същото естество като нея, тоест, с божествен произход."

 

Древните наричали „Душа на света" силата, проникнала всички молекули на вселената, служеща като движещо и оформящо начало на материята. Но според Питагор, Платон и александрийците тази сила, придаваща движение и форма на всички същества, е междинна субстанция между космоса и върховния Бог, докато за стоиците този Разум, това Жизнено начало е самият Бог. Подобно на човека, животното е проекция на божественото.
 

Нежност и приятелство
Животните познават нежността, която е съвсем различна от половата любов, чието предназначение е възпроизводството на вида. Съществуват множество примери за приятелство между животни от един вид, а дори и между такива от различни видове, известни като враждуващи.

 

ПРОРОЧЕСКИ ДАРБИ, ТЕЛЕПАТИЯ, ВИЖДАНЕ НА РАЗСТОЯНИЕ

Поради това, че емоционалността им е много силна, нашите домашни животни, както вече видяхме, са изключително добри медиуми. При тях интелектът, който разсейва и поражда съмнения, не е пречка, социалните и религиозни табута не действат, разумът им не е обременен с прочетени неща и псевдоспомени, ето защо те могат да приемат всички пулсации от отвъдното и да бъдат носени от психическите течения и духовните потоци.

Те се движат с лекота из паралелния свят, който не отличават ясно от физическия, виждат духовете с един лакът преднина пред човешките медиуми и не различават много добре смъртните от безсмъртните. Като наблюдаваме поведението на нашите кучета и котки, ще можем да разберем дали дадено видение е обективно, или не, дали дадена цялост е благотворна, или не, дали идва от долните астрални сфери, или от небето.

И наистина, те притежават „прозрението на духовете." В мисълта на свети Павел става въпрос за духове вън от тялото, но животните също така притежават прозрението на въплътените духове, с други думи, владеят практическата психология; те осъществяват цялостно възприятие на личността. Измежду хората, които виждат за първи път, те бързо разпознават онзи, който излъчва добронамереност, любов и духовност, и откриват душевноболния, жестокия, подлеца, потенциалния убиец.

Духовните дарби са девет на брой, животните са получили само две от тях: прозрението на духовете, което вече споменахме, и предсказанието с близко сбъдване, същото, което чародеите из средствата за масова информация грижливо отбягват. Пророчествата на животните се правят било колективно - птиците, стадата, домашните животни предвещават с поведението си земетресения, вулканични изригвания и дори скъсването на бентове - било индивидуално -както Уесекс, предизвестил за абсолютно непредвидимата смърт на един приятел на неговия господар.

 

Животните и децата, които ги възприемат като хора, спонтанно се насочват едни към други. Децата завързват приятелства не само с така наречените домашни животни, но и с диви. Съвсем не е нужно да се ходи в Индия, за да се открият деца-Маугли.

 Монтен, единственият, протестирал срещу изтезанията през своя XVI век, който по варварство се равнява на нашия XX век, показва как бързо се преминава от жестокостта към животните към жестокост към хората.

„За да се съди за една цивилизация, религия, философия или за едно човешко същество, съществува един пробен камък: отношението им към света на животните. И наистина, при животните сме в областта на безкористните постъпки .-„Доброто, което му правим, остава без възнаграждение, злото, което му причиняваме, в повечето случаи остава ненаказано; с него можем да си позволим всичко. Постъпките, засягащи животните, спадат към нравствеността без задължения и без наказания." Това беше казано в „Заратустра, човек на светлината"; настоящата книга в някакъв смисъл го доразвива.   Преди двадесет и седем века един велик пророк на име Заратустра продиктувал на своите съвременници задълженията на човека към природните стихии - земя, вода и огън - които не трябвало да бъдат омърсявани, и обявил истинска харта за правата на животните. Оттогава вековните роби започнали да се надяват... ако може да се говори за надежда (тъй като това винаги предполага порив към бъдещето) у същества, които живеят единствено в настоящата минута... Но въпреки че не притежават нито вяра, нито надежда, те имат основното, а именно - любовта, в най-чистия смисъл на тази дума. Човешката любов е неустойчива, зависеща от несръчна дума, съвсем дребна обида, рязка промяна в настроението. Любовта на животните е много по-постоянна. Когато се дава, това е завинаги, чак до смъртта и дори и отвъд нея, защото животните участват във вечните нови срещи, тъй като някои от тях се завърнаха, за да ни уверят в това. В крайна сметка на Земята съществуват само три вида любов, в която можем да сме напълно сигурни; това са, като се започва отгоре, Божията любов, майчината любов и любовта на животните. ДУШАТА НА ЖИВОТНИТЕ Имат ли животните душа? Възкръсва ли тя в отвъдното? Красивите им очи, винаги тъжни и замислени, и техният поглед, изпълнен с любов и интелигентност, угасват ли завинаги? Ще срещнем ли отново един ден тези същества, чиято смърт ни е хвърлила в мъка, която обикновено не смеем да признаем? Могат ли и животните, както починалите ни близки хора, да дадат знак за своя живот след смъртта? Съществуват ли призраци на животни? На всички тези въпроси Жан Приор отговаря утвърдително, с мощни доказателства и с унищожителна критика на религиозните и философски концепции по въпроса. Да, тези същества, способни да изпитват същите чувства като нас - нежност, любов, ревност, вярност, - продължават да живеят в невидимия свят... А във видимия - жесток и безсърдечен човешки свят - също както Раираното коте в края на книгата, вероятно се питат: Имат ли хората душа?

===================================================

Схващането на Раираната котка е много по-различно и трябва да призная, че то изобщо не ми се нрави. Кой й е пуснал тези мухи в главата?

- След по-дълго или по-кратко пребиваване на котешките Небеса - обясни ми тя, докато се миеше - трябва да се върнем на Земята, да преминем още едно стъпало нагоре и да се превъплътим в човешко същество.

- Какъв ужас! - провикнах се аз и цялата ми козина настръхна при тази перспектива. - Къде е тук прогресът? Къде е възходящото развитие? Как? Ние, котките, които сме нежни, любящи и искрени, трябва да станем агресивни, злобни и двулични? Ние сме свенливи, чистоплътни, изтънчени, а трябва да се преродим безсрамни, мръсни и груби като много от тях? Ние, които сме придирчиви към храната, ще трябва да започнем да се тъпчем! Ние сме признателни, а ще трябва да се научим на неблагодарност! Ние сме спокойни, тихи, склонни към размисъл, а ще се озовем нервни, бъбриви и повърхностни. Ние водим изначално здравословен живот, а ще познаем венерически болести, алкохолизъм, тютюнопушене и наркотици! Колкото до теб, Раирана котко, ти, която си красива, гъвкава и блестяща, нима би искала в някой свой бъдещ живот да се окажеш червендалеста, с голям задник, с шкембе и несресана глава като Зое отсреща?

- Ще внимавам за мислите и за теглото си. Разбирам твоите възражения, синко. Вярно е, че превъплътява-нето в човек крие огромни рискове, но помисли си само, че ще получим онази фантастична привилегия - словото.

- Словото ли! Че за какво го използват те! За какво им служи това слово? За да изричат нелепости, да лъжат, ругаят, злословят, клеветят, нараняват, убиват. Ние се убиваме с ноктите си; те убиват с думите си. Да преминеш на равнището на човека, на равнището, лишено от любов - какъв регрес, какво падение! Нека никога вече не говорим за това! Впрочем, маминко, нашите по-низши братя имат ли душа?

- Този въпрос, дете мое, е много спорен. Наскоро посетих една философско-религиозна конференция, която се проведе на тавана на една порутена къща под председателството на гуру Рамина.

- Рамина ли?

- Рамина Гробис, ако предпочиташ. Там имаше много, много възрастни котки, а значи и много знаещи, старци на по тринадесет години, че и повече. Е, та тези умни личности притвориха очи, за да съзерцаят по-добре трансцедентните реалности, и заключиха, че хората нямат душа. Единствени животните (animaux) - казаха те - имат душа (anima), както това става ясно и от името им. Единствено животните имат осигурено безсмъртие. Само аз оспорих решението на този съвет. Казаха ми, че съм невежа и че понеже съм женска, не ми е разрешено да се изказвам публично. Аз им говорих за любовта; да, любовта, която двукраките понякога изпитват, подкрепя теорията за съществуването на душа у тях. Някои отци бяха разколебани и въпреки че , моята теория не бе обявена за ерес , гуру Рамина беше против нея , но тя ще бъде обсъдена  на някой следващ съвет.

Междувременно въпросът остава висящ: хората имат ли душа?

 

  Източник : L"ame des animaux / Душата на животните

Жан Приор

 

Проклятието, което тегне върху човечеството, ще бъде вдигнато само , когато то най-сетне проумее, че вековните му беди са в отговор на неговата жестокост към света на животните.

Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните - ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ
 

Провал ли е човекът? „Бог е постигнал успехи с природата, но не е сполучил с човека" (Жюл Ренар) .Това твърдение далеч не е еретично и се намира още в Библията: „И разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си."

Ако се помирите със себе си, ще се помирят с вас и земята, и Небето .