Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03 15:15 - Израстване на нови органи?
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1484 Коментари: 0 Гласове:
56

Последна промяна: 16.03 22:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Израстване на нови органи?

Блокиран ген предизвиква регенерация на тъкани (за гена може да прочетете на посочения линк): http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_3926.html.

В предаването "Красива наука" по БНТ пък споменаха, че именно защото този ген при хората е НЕактивен (тоест блокиран), именно затова при тях не могат да израстват нови крайници на мястото на вече ампутираните. Имаме такъв ген вече се каза, но за разлика от гущерите, при нас хората той НЕ е активен и за това не може да ни растат нови крака, ръце ...В по - горния материал пък се говори обратното : че генът е Активен при нас хората и при много животни, и именно защото е активен не можело да се получи регенерация на органи. За да станело това, трябвало да се намери начин този ген да се Блокира, тоест да стане неактивен, за да може и при нас да израстват нови органи.
Срещнах идеята, че човек посредством самовнушения, чрез силата на своята вяра, на своето съзнание, би могъл да предизвика израстването на нови органи в тялото му - например, ако му е отрязан пръст, да му израсте нов пръст на мястото на стария.Науката е доказала връзката между съзнание и тяло, доказала е значението на психиката за здравословното ни състояние. Особено ако е в състояние на хипноза, мисленето на човека оказва още по - голямо влияние върху тялото му : може да ти внушат да изпитваш болка без реално да ти е причинявана такава. Някои хора пък са се излекували посредством самовнушения, визуализации.

Дали пък достатъчно силната вяра не е способна и да предизвика израстване на нов орган?
В "Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг се споменава за случаи на регенерация на органи. Ето откъс от книгата:

При транспортно произшествие едно момче загубва крака си. След няколко седмици родителите му, както и лекарите, забелязали, че кракът му отново започва да расте. „Невъзможно", възкликват всички. Никой няма обяснение и процесът започва да се заснема на видео. Друнвало твърдеше, че когато научил за събитието, вече растели пръстите. Каква тайна се крие зад случката?
В един момент родителите си спомнили, че като малко момчето постоянно си играело с гущери. Както всички знаем, откъснатата или падналата опашка на гущера израства отново. Както лекарите, така и родителите пропуснали да обяснят на момчето, че при хората крайниците не израстват повторно. То не знаело, а от видяното при гущерите малчуганът явно е мислил, че и при хората е същото.
Виждате, че силата на мисълта (и представата) може да предизвика истински чудеса. Но дали това изобщо е чудо? Дали не е нормално крайниците отново да израстват? Дали ограниченото ни мислене ни възпира?
Преди повече от десет години се запознах с една учителка, която ми разказа подобна история. В час по трудово обучение малко момиче си било отрязало част от пръста. След като било в болница и няколко дена след това отново отишло на училище, учителката дръпнала малката настрана и си поговорила с нея, но доверително. Тя обяснила на момичето, че пръстът й отново ще порасне, но ако не каже на абсолютно никого! Учителката й казала, че това било нейна лична тайна и не трябвало да я издава. Какво се случило? За две години пръстът на момичето израснал повторно.

Защо е поискала от момичето да не казва на никого? Защото реакцията на другите относно убеждението на момичето, че пръстът й ще порасне, щеше да й повлияе отрицателно, ако не и унищожително. Възрастните или другите деца вероятно щяха да й „докажат", че пръстите не могат да израстват отново, и вероятно момичето повече нямаше да вярва в това.

Откъсът е взет от главата "Съществуват ли тъмни сили ?"

......................................................................................................................................

Следва цитат от "Холографската вселена" на Майкъл Толбот (част II, глава Четвърта - "Възпявам холографското тяло").

Вярванията, въплътени в нашата вяра

Може би най-мощният тип вярвания е този, който изразяваме чрез нашата духовна вяра. През 1962 г. един мъж на име Виторио Мичели е приет във военната болница на италианския град Верона с голям раков тумор върху левия хълбок (вж. Фиг. 11). Толкова злокобна била прогнозата, че той е изпратен у дома без лечение, а в течение на десет месеца бедрото му напълно се разпада, като тазовата кост плува в някаква маса от мека тъкан. Той, съвсем буквално, се е разпаднал. Като последно средство Мичели пътува до Лурд и е изкъпан в извора (по това време е в гипс и движенията му са твърде ограничени). Веднага след потапянето си в извора той има усещане, че през тялото му преминава топлина. След банята апетитът му се възвръща и се усеща наново изпълнен с енергия. Още няколко пъти е изкъпан и след това се връща у дома.


Фигура 11. Рентгенова снимка от 1962 г. показва степента, в която тазовата кост на Виторио Мичели се разпаднала в резултат на злокачествена саркома. Толкова малко кост е останало, че ябълката на горната част на крака му плува свободно в маса от мека тъкан, отразена като сива мъгла на рентгеновата снимка.

В течение на следващия месец той има толкова усилващо се усещане за оздравяване, че настоява лекарите отново да го изследват на рентген. Те откриват, че туморът му е станал по-малък. При това са толкова заинтригувани, че документират всяка стъпка на неговото подобрение. Това е добре, защото след като туморът на Мичели изчезва, костта му започва да регенерира — нещо, което медицинската общност обикновено смята за невъзможно. В рамките на два месеца той се изправя и започва отново да ходи, а през следващите няколко години костта му напълно се възстановява (вж. Фиг. 12).

Едно досие на случая Мичели е изпратено до Ватиканската медицинска комисия, международна група лекари, организирани за изследвания на такива случаи, и след проучване на данните комисията решава, че Мичели действително е преживял чудо. Както комисията съобщава в своя официален отчет: „Станало е забележително възстановяване на хълбочната кост и кухина. Рентгеновите изследвания, проведени през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. потвърждават категорично и без съмнение, че е настъпило непредвидено и изумително възстановяване на костта, което е от тип, непознат в историята на световната медицина.“ В един наистина зашеметяващ пример на синхроничност, докато аз бях по средата на писането на тези няколко думи, пристигна писмо, което ме информираше, че една приятелка, която живее в Кауаи, Хавайските острови, чийто таз се беше разпаднал вследствие на рак, също преживяла „необяснимо“ и пълно възстановяване на костта. Средствата, които тя прилага, за да постигне възстановяването, са химиотерапия, продължителна медитация и упражнения на въображението. Историята на нейното излекуване е била отразена в хавайските вестници.[65]

Дали излекуването на Мичели е чудо в смисъл, че то нарушава някой от известните закони на физиката? Въпреки че журито не се спира на този въпрос, изглежда няма ясна причина да смятаме, че някакви закони са нарушени. По-скоро е възможно излекуването на Мичели просто да се дължи на естествени процеси, които все още не разбираме. Като се има предвид диапазона от лечебни възможности, разгледани дотук, е ясно, че има много пътища за взаимодействие между ума и тялото, които ние все още не разбираме.

Ако излекуването на Мичели може да се отдаде на някакъв неоткрит природен процес, може би е по-добре да запитаме: Защо възстановяването на кост е толкова рядко явление и какво задейства процеса в случая с Мичели? Може би възстановяването на кост се случва рядко, защото изисква промяна в мисленето , разчупване на стереотипите , нови нагласи ...







Гласувай:
59
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2020144
Постинги: 340
Коментари: 3
Гласове: 31537
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031