Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2020 18:45 - ДОКОЛКО Е РЕАЛЕН СВЕТЪТ, КОЙТО ВИЖДАМЕ…
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3305 Коментари: 0 Гласове:
60

Последна промяна: 30.11.2020 23:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


image

ДОКОЛКО Е РЕАЛЕН СВЕТЪТ, КОЙТО ВИЖДАМЕ…

Не е ли целият Свят в главите ни?

Ние възприемаме света чрез нашите възприятия, ограничени сме от сетивата си. Нека се опитаме да си представим как ще „изглежда“света, ако ги нямаше сетивата ни – веднага си мислим – ще е студен, тъмен… Но пак се опитваме да го опишем от гледна точка на нашите възприятия – та той може да има и съвсем други показатели – различни от цвят, топлина и т. н., но ние не можем да си го представим. Без нашите сетива Светът ще е нищо за нас…

Сещам се за притчата за слепците, които трябвало да изследват различни части от тялото на слона и после да разкажат какво е слон. Един изследвал опашката, друг хобота, трети ушите и т. н. Накрая всеки от тях разказал съвсем различни неща за слона и всички те били верни…

Така и ние, когато се опитваме да опишем света, го описваме от гледна точка на нашите възприятия и частта, която виждаме, но сме слепи да видим Цялото…

Може би Светът е като бялата Светлина, която отразява всички цветове. Той е нищо, което отразява всичко, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“ с възприятията. Когато възприятията се променят, променя се и светът за нас. Ако в хода на еволюцията човек придобие и други сетива, ще види света по различен начин. Но не света се променя, той си е същия и сега, променят се само възприятията… а , доколко нашите възприятия ни дават представа за действителността?
 

Тук искам да цитирам мнението по този въпрос на философа Д. Бъркли

„Ние вярваме в съществуването на предметите само защото ги виждаме и докосваме и те ни се показват чрез възприятията ни. Нашите възприятия обаче са само представи в мозъка ни. Ето така, предметите, които възприемаме посредством възприятията си, не са нищо друго освен едни представи, които не са никъде другаде, а в мозъка ни… Тъй като всичко това съществува единствено в мозъка, то това означава, че ние се заблуждаваме, като си мислим, че Вселената и предметите имат съществувание извън мозъка ни. Следователно, нито едно от заобикалящите ни неща не съществува извън нашия мозък.”

и мнението на Харун Яхя:

„Някои хора приемат, че образите се формират в мозъка, но твърдят, че първоизточниците им са отвън. Те обаче никога не могат да докажат това, защото никой не е в състояние да излезе извън съществуващите в мозъка възприятия. Всеки живее в една разположена в мозъка клетка и никой не може да изпита нещо друго освен това, което му се показва от възприятията му. Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че да кажем „навън съществува първоизточник“, всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези „първоизточници“ отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи. Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до „материалните еквиваленти“, които предполагат, че съществуват.

Трябва да отбележим също така, че научното и технологичното развитие не могат да променят нищо, тъй като всяко научно откритие или технологично изобретение става в мозъка на хората и поради тази причина не им помага в достигането на външния свят.“

Тази теза се поддържа от много учени и духовни лица и е много интересна, макар че ми се струва малко крайна. Аз смятам, че светът, който виждаме и съществува и не съществува едновременно. За нас той си е реален, защото е нашия свят и не познаваме друг…Той е като нашият филм, който си гледаме…

Но когато се променят възприятията, човек вижда друго и то също за него си е напълно реално…

А за да се опознае Цялото мисля, че научните изследвания трудно могат да помогнат за това. Защото тайната е в отвъд физичното…


 

Tъй като ние сме ограничени и зависими от от възприятията ни и от тълкуването на мозъка ни, дали Светът, който си мислим, че виждаме не е просто в главите ни? Но както се казва в една дзен притча – „ако камъкът е просто в главата ми, защо ме боли, когато се ударя в него? ”Възможно ли Светът да е илюзия и в същото време да е относителна реалност за нас?

 

Реален ли е светът, който виждаме?

Ако човек е запознат с това, че във Вселената съществуват много светове (за мен това е безспорно!),…и се убеди, че те най-вече се различават в тяхната „плътност“ (материални или по-фини), то отговора на въпроса е много простичък – ЗАВИСИ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА.

От гледна точка на същества от фините (духовни!) светове, където Вселенските Закони имат друга роля и приложение,…където компонентата време понякога изобщо липсва – как може да се говори за „реалност“ на Земният (материален) свят? Ефимерността на всички събития, които протичат в материалният свят са с пренебрежимо малко влияние върху света и космическият мащаб, от който „гледаме“,… и спокойно може да се говори за илюзорност, НО дали е така?:)

И обратната гледна точка,… на едно материално съзнание от триизмерен бинарен свят, което върши нещата ТУК И СЕГА и това (тук и сега!) е много важно за него. Ежедневната борба и справянето със трудностите, изграждат една реалност, която ако обявим за илюзорна, каква полза ще имаме? Позиция на щрауса!

Обобщено казано – ВСИЧКИ светове са си реални и навсякъде си работят същества като в основата на всичко са заложени Вселенските Принципи. Може ли да се говори за нереалност, там където важат Принципи?

Всъщност да се говори и да се обявяват за нереални светове (независимо какви!), става единствено с цел – забогатяване! (друга тема) image
 

Всяка твоя МИСЪЛ е нещо реално – тя е СИЛА

Друг съществен въпрос – било ни нужно да развиваме ДОПЪЛНИТЕЛНИ сетива, за да можем да „комуникираме“ с други светове и, …че сме „затворени“ във петте си сетива. Много погрешна теза граничеща с безумие!

Сетивата са си напълно достатъчни и отговарят на потребностите на човека, за да израства духовно – нали това е основният замисъл и главната Цел ?!?

Аз до сега не съм видял щастлив и удовлетворен човек, който със съзнателната си работа е отворил допълнителна чакра, трето око или някакво друго фино виждане… И обратно – има безброй примери на хора, които задълбали в това направление на своето усъвършенстване са си доста навредили. Абсолютно е в сила поговорката, че както човек може да си навреди, никой друг не би могъл да го направи.

Накрая, за да не изглежда мнението критично, трябва да се даде и някакво алтернативно мнение, позиция, теза…

Нещата са простички – човек със петте си сетива се усъвършенства (основна задача!) в един двуполюсен материален свят. В следствие на този процес Душата съзрява и вече може да обхване безкрайността, Вселенските мащаби или с една дума – Плана. От друга страна Умът също вече се е усъвършенствал, но както знаем той може да работи само с крайни величини, независимо колко той е съвършен. Подобен проблем се изчиства, когато вече Ума започва да „обработва“ Светлина, а не мисъл,… при което дадената личност вече върви единствено към вътрешна хармония и единение.

 

Аз лично много харесвам Майкъл Тaлбот и книгата му „Холографската Вселена“. Неговите прозрения поразително напомнят за идеите, които се съдържат в най-древните духовни учения – за единството на Вселената, за илюзията, която виждаме и т. н и т. н.

Всъщност зад „Холографската вселена“ стоят двама уважавани учени, създали холографската идея – физикът от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам.

Чрез Холографския модел Майкъл Тaлбот дава обяснение на редица необясними до сега неща.

Ние сме устроени така, че трудно въприемаме нова информация, особено когато е далеч от представите ни. Искаме доказателства, да видим, да пипнем. Интересно е обаче, че почти всяка теория представя и свои доказателства.

А кое e истината? Възможно ли е да са прави и едните и другите? Има ли абсолютна истина?

И въпреки това, всички ние сме ограничени от сетивата ни. Те пречупват информацията за света.

Ти казваш:

„Искам да видя пълната картина на Вселената. Как, защо и какво.“

Но дали това е възможно, след като сме затворени в своите сетива? Не мислиш ли, че мъдростта и „цялото“ са отвъд сетивата?

Ние виждаме само определен аспект от света и ако развием други сетива, просто ще виждаме света по друг начин, от друг ъгъл. А цялото, всичко… дали е възможно изобщо да го видим?

 

Според мен, тъй като реалността е многоизмерна, във всеки един момент ние хващаме и интерпретираме определена област от нея и нашата субективна истина фактически се явява сбор от множество подистини, ако мога така да се изразя.

За да се обхване цялата истина или всичко това, което е, би трябвало да сме самата реалност, цялата реалност, т.е. Бог.

Макар, че сме едно с всичко, все пак сме и част от него – вплетени в общата картина на света.

Аз мисля, че дори да постигнем просветлението, въздействието на реалността отново би било умствена интерпретация, в това число и емоциите, тъй като те могат да се появявят подсъзнателно, но се регистрират и интерпретират също от ума.

Все пак, дори и да усетим по някакъв начин реалността като такава, това ще бъде една малка част от нея, а не цялата.
 

По този повод в „Разговори с Бога“ имаше един въпрос: Ако Бог наистина съществува, защо не се появи, да го видим?

Отговорът беше, че може да го направи, но ако се появи в човешки образ, както хората очакват, само ще всее заблуда и това няма да е цялата истина, тъй като Бог не е само това, а всичко, което е и което не е.

Много сложна тема, а в същото време и много проста – за всеки истината не е това, което е истина, а това, което той смята за истина!

Важното е да мислим позитивно!

 

Интересна е идеята за Холографската Вселена, която обяснява много неща.

Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа Цялото. Съвременните идеи от най-новите изследвания в квантовата физика и неврофизиологията са, че Вселената е Гигантска Холограма и във всяка нейна част(както и в човека)се съдържа информация за цялото. Тази идея я има и най-древните учения и в будизма – че всеки от нас е Бог, във всеки от нас има частица от Божественото и ние можем да открием истината за света като опознаем себе си. Тази Божествена част от нас може би е скрита в подсъзнанието.

В книгата „Холографската Вселена” на Майкъл Тaлбот се казва:

„Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него – от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони – са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.”

„Не че светът на явленията е повреден, не в ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на някакво равнище на реалността. Но ако проникнете и се взрете във вселената с една холографска система, ще достигнете до различен възглед, до различна реалност. И тази друга реалност може да обясни неща, които досега оставаха научно необясними: паранормални феномени, синхроничности, очевидното многозначително съвпадение на събития.“

Карл Прибрам

„Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас“. По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в него. Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?“

В статия по Дийпак Чопра в списанието SELF-HELP – „Каква е истинската природа на реалността? ” също се разглеждат тези въпроси:

„От векове хората са си задавали въпроси: Ограничен ли съм в рамките на физическото си тяло? Какво представлява природата на нещата?“. Съвременната наука започва да задава същите въпроси. Едно от интересните нейни открития е, че това, което наричаме възприятие, което виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме, представлява най-ненадеждното доказателство за природата на нещата. Ние не можем да се уповаваме на сетивата си ни най-малко! Те ни казват, че земята е плоска, че е в покой, че нещата имат определен вкус, мирис, размер и структура.

В реалния свят не съществуват цветове, текстури или миризми. Няма красота, няма грозно. В буквален смисъл. Ние възприемаме всичко това и някъде вътре в себе си създаваме един свят. Всичко се случва някъде вътре в нас.”

И все пак, както мъдро ни учи Кибалион (едно от най-древните херметични учения):

Въпреки че Всичко е в Цялото, също толкова вярно е, че Цялото е във Всичко.”

„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува, все пак той съществува. Винаги помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното. Не забравяйте за ПОЛУИСТИНИТЕ. При все това, че Светът е в Безкрайния УМ на Цялото, законите на Света са „железни закони”. Ние живеем в Свят, който макар и относителен, е истински и реален, що се отнася до нашия живот и действия.”

 

 Интригуващата теория за холографската вселена

Идеята за холографска вселена е сравнително нова научна теория. Тя предполага съвсем нов начин на възприемане на вселената. Въпреки това, концепцията за холографското естество на вселената и поставянето под въпрос на физическата реалност е обект на изследване от хората от хиляди години. Някои древни философи са изследвали тези идеи в своите учения. Те са стигали до заключението, че вселената и светът, в който живеем, може да не са това, което изглеждат. Това което ние различаваме са картини и образи на свят, който сме се научили да разбираме и наричаме свой. Същевременно обаче, истинската физическа реалност на вселената е нещо, което е отвъд възможността ни да възприемем съзнателно. По тази причина изглежда, че теорията за холографската вселена е била разглеждана много по-рано в историята на човечеството.

 



Тагове:   възприятие,   свят,   вселена,


Гласувай:
62
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2169843
Постинги: 347
Коментари: 3
Гласове: 35254
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930