Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2020 17:35 - Това което се случва днес , Джек Лондон каза преди един век и пак в „Желязната пета”
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4234 Коментари: 0 Гласове:
63

Последна промяна: 13.05.2020 18:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

image

Джек Лондон (на английски: Jack London, 1876 – 1916), с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г.) е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са Морският вълк, Белия зъб, Дивото зове, Мартин Идън, Лунната долина, „Сияйна зора" , Белю Пушилкатаи др.


  Още от малък му се налага да се справя с всякакви трудности в живота и затова основната тема в произведенията му е темата за физическото и морално оцеляване. Сам се заема да се образова и затова чете много книги още от малък. Работи като моряк, златотърсач и друго. Джек Лондон е световноизвестен и повечето му творби са запомнящи се в  световната литература.

През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.


 

Направих справка в националната библиотека за всички издадени в България произведения и с изумление открих , че голяма част от творчеството му е издавано в периода 1906-1942 г. Следващите години кръгът на преиздаваните произведения постепенно се свиваше , за да достигне жалките двайсетина заглавия,които днес без затруднения могат да бъдат намерени на книжния пазар
. Сред многобройните заглавия на Лондоновите произведения едно ми направи особено силно впечатление , първо с определението дадено за него като” най –мрачната утопия”- „Желязната пета” Потърсих в интернет информация- не открих нито дума , нищо , нито литературен критик беше писал за него, нито читател беше споделил мнение, никой не беше гласувал дори в сайтовете, където все пак романът беше публикуван.


 

Четейки историята на хората от далечната 1905 година , аз все повече правех аналогия с днешно време , докато в един момент, вече не бях сигурен какво точно се случваше, тези 100 години времева разлика беше изчезнала и аз виждах моето съвремие със всичките му машинации и уродливи форми на живеене. И изведнъж прозрях , че желязната пета е самата олигархия, която управлява света и занемях. Чудех се на точното определение- желязната пета, тази която мачка всичко и всеки по пътя си с безбройните си механизми на манипулации, мачка те без дори да съзнаваш , че си смачкан и живееш щастливо с илюзорната представа че си свободен и имаш право на избор.
.
Всъщност изборът се свежда само до метода на манипулация.
В трагедията на осакатения Джексън, загубил ръката си в изнурителния производствен процес, аз видях как съдебната система от онава време обслужва интересите на капитала, че тази съдебна система е същата , която право раздава и днес. И ако машината създава само един физически недъг на Джексън , то правосъдието го довежда до озверяване и оскотяване. Защото за него нищо не може да се направи , защото е никой – един от безбройните роби-работници , хора без лица и без значение .
И защото олигархията е създала едно невидимо разделение между закон и правосъдие.
Всичкото мое четене и и изучаване на тези книги ме е научило , че законът е едно нещо , а правото друго” – казва адвокатът на Джексън и после продължава „ Нямах равен шанс за успех.” В търсене на отговора на въпроса „ Беше ли Джексън виновен?” Авис Евърхард се сблъсква с невероятната способност на хората да премълчават истината и по- страшното – да я изопачават , независимо от подбудите. Прозряла истината , че цялото общество, в което тя живее е чудовищно ,невъзможно , защото е основано върху кръвта на хилядите Джексъновци- кръв , която капе от таваните на фабриките, кръв , с която е изцапана и нейната дреха, една необезщетена и безсмислено дадена кръв, тя не може да продължи напред без да промени себе си . Иначе я чака пропастта . И тя прави своя избор , изборът на мислещия човек.
Това е изборът и на нейния баща , уважаван професор по физика, който става жертва на системата заради смелостта си да издаде книгата „Икономика и образование”, която съдържа безапелационно обвинение срещу образователната система , която развива в умовете на учащите се само такива идеи, които са в интерес на „желязната пета” и изключва онези които са в нейна вреда. Тази книга бързо е иззета и унищожена. По нататъшното и отпечатване се оказва невъзможно.Това се случва някъде 1906 година , но това продължава да се случва и до днес . Ако образователната ни система обслужваше интересите на братския руски народ в продължение на 50 години , то 20 години по-късно , тя отново е в услуга на едни нови братя , но никога не е била в услуга на истинското знание.И това е проблем от световен мащаб , но аз не си спомням някой друг автор преди Джек Лондон да е говорил така открито и категорично за това , ако греша , моля поправете ме.
Но да не забравя да загатна за един ключов герой в романа –този на епископ Моърхаус , който провокиран от обвиненията на Ернест Евърхард за бездействието на църквата , за нежеланието и да види истинския живот, този извън стените на храма , предприема едно пътешествие през социалния ад и това го променя завинаги. След срещата си с фабричните работници, превърнати в човешки развалини, пиянството , проституцията и оскотяването ,епископът за първи път знае какво проповядва Христовото учение , за първи път истински разбира своя Учител. Аз няма да разказвам през какви невероятни превъплъщения преминава епископ Моърхаус, това вие сами можете да прочетете , но само ще споделя , че той дава така нужната ни надежда , че навсякъде могат да бъдат намерени честни хора , които да се опълчат на „желязната пета” , стига да имат шанса да я видят и опознаят.
 

Никой от служителите на олигархията в този роман не е пожален- хората на свободните професии и артистите като феодални роби, професори , проповедници и редактори, които пазят службите си , а тяхната служба се състои в това да разпространяват или безвредни , или хвалебствени за плутокрацията идеи и ако някой се осмели да излезе извън тези рамки , той ще бъде наказан.
И не забравяйте –апелира Ернест-че не друго, а пресата , авмонът и университетът са тези, които оформят общественото мнение и дават идеологическа насока на нацията .Що се отнася до артистите ,те само се приспособяват към твърде долните вкусове на плутокрацията”

Един роман от преди сто години , загубен за българския писател през последните 40, аз не мога нищо друго да кажа , освен, използвайки думите на епископ Моърхаус, да благодаря на Джек Лондон , както и на онзи мой приятел, за търпението ,което прояви към мен :
Аз трябва да ви благодаря , че ми посочихте пътя. Вие ме изведохте от теориите за живота към самия живот.Вие дръпнахте булото на фалшивостта от обществото. Вие бяхте светлина в моята тъма , но сега и аз също така виждам светлината .”


Да, ЖЕЛЯЗНАТА ПЕТА и днес е стъпила на вратовете ни маскирана с кадифен чорап. Разпространила своите метастази в образователната система съсипва умовете на хората и отглежда угоена, удобна, лакейска интелигенция. С монополът си върху медиите формира свинарски вкусове, които правят съвсем излишни средновековните клади, на които инквизиторите са изгаряли книгите с истини... просто липсата на мислещи хора и геноцидът срещу малкото останали, ще направи книгите ненужни. Желязната пета е ВЛАСТ, СЕКС и НАСИЛИЕ. Тя не търпи възражение, тя атакува на всички нива. Ако не успее с техниката на кадифения чорап, ще приложи тая на подкования ботуш... А донкихотовците, бунтарите като Ърнест Евърхард и епископ Моърхаус или ще бъдат убити или ще бъдат затворени в лудницата.

Както много категорично самият герой казва:

"Та това си е лудост всяко разсъждение, което се разминава с нашето би следвало да е неправилно. То тогава каква е границата между погрешното разсъждение и лудоста"

Ето още едно изображение на метастазите на ЖЕЛЯЗНАТА ПЕТА - хаосът, който се стреми тя да предизвика в представите и ценностите. "НЯМА ДРУГО УСЛОВИЕ ОСВЕН СЪЗНАНИЕТО" Тогава какво му има на света? Прекрасен е!
Само дето всички живеем в Алкатраза на Желязната пета...

 

След зашеметяващия шамар в лицето на снобарията, нанесена чрез романа "Мартин Идън" аз самият останах като парализиран след прочита на "Желязната пета"... НАПЪЛНО СЪМ НАЯСНО ЗАЩО ТАЗИ КНИГА СЕ НЕГЛИЖИРА ОТ КРИТИКАТА И БИВА ОПРЕДЕЛЯНА КАТО УТОПИЯ - ТАЗИ КНИГА Е ОПАСНА, В НЕЯ НЯМА МЯСТО ЗА МАНИЕРНИ ИЗВЪРТАНИЯ. В НЕЯ ИСТИНАТА ИЗСТРЕЛВА АТОМНИ РАКЕТИ В СЪРЦЕТО НА ЛЪЖАТА С ВСЯКО ЕДНО НАПИСАНО ИЗРЕЧЕНИЕ...

"Вие нямате душа за да може човек да ви повлияе. Вие сте безгръбначни безволеви твари. надуто наричате себе си републиканци и демократи. Няма никаква демократическа партия! В този парламент няма никакви републиканци и демократи. Вие сте блюдолизци и слепи оръдия, творби на плутокрацията.Говорите многословно с безнадеждно остарели изрази за любовта си към свободата, а през цялото това време носите алената лакейска ливрея на Желязната пета"

Джек Лондон като социалист е предполагал, че социализмът ще победи първо в Америка. Там е имало всички предпоставки за това. Но както самият Джек Лондон със съжаление пише, там победи не социализмът, а олигархията! И макар, че "Желязната пета" е писан преди повече от сто години, в този роман се описват събития, които са много сходни с това, което се случва днес не само в България, но и по целия свят...

Бях още дете , когато се докоснах до тази невероятна книга . Бях разтърсен , докато я четях .

Бях сигурен , че това е истина , горчивата истина за един бъдещ свят предсказан от един проницателен и мъдър писател , който твърде добре познава живота и не обича захаросаните истории , защото познава вкуса на истинските и е бил винаги във вихъра на истинския живот . Тази книга е за тези , които обичат да четат , за тези , които искат да знаят , за индиговите деца , за бунтарите , за мечтателите , за тези , които търсят промяна и не се задоволяват със сегашното статукво .

Горещо препоръчвам книгата на всеки сериозен и отговорен човек ! 




Това което се случва днес , Джек Лондон го каза преди един век и пак в „Желязната пета”

откъс от книгата

„Ърнест се изсмя сурово и безмилостно, когато излезе на улицата. Смехът му ме разтърси. Сърцето ми като че ли щеше да се пръсне от потиснатите ридания.
— Той обяви благата си вест — възкликна Ърнест. — Мъжеството и дълбоко стаената нежност на техния епископ се разкриха и слушателите му християни, които го обичаха, заключиха, че е полудял! Видя ли ги колко грижливо го водеха надолу от подиума? Колко ли са се смели в ада при това зрелище!
— И все пак това, което епископът направи и каза тази вечер, ще произведе голямо впечатление — рекох аз.
— Мислиш ли? — подхвърли подигравателно Ърнест.
— То ще произведе сензация — заявих аз. — Не видя ли как репортерите дращеха като луди, докато той говореше?
— Нито ред от всичко това не ще се появи в утрешните вестници.
— Не мога да го повярвам! — извиках аз.
— Почакай и ще видиш — беше отговорът му. — Нито ред, нито една мисъл, която е изрекъл. Всекидневната преса? Всекидневната самовластна намеса!
— Ами репортерите? — възразих аз. — Нали ги видях.
— Нито дума от това, което той изрече, не ще се появи в печата. Ти забравяш редакторите. Те получават заплати за поддържаната от тях политика. Политиката им е да не печатат нищо, което представлява сериозна заплаха за установения ред. Изказването на епископа представляваше жестоко нападение срещу установената нравственост. То беше ерес. Свалиха го от подиума, за да не му позволят да изрече още еретични приказки. Вестниците ще пречистят ереста му със забравата на мълчанието. Печатът на Съединените щати? Това е паразитен израстък, който се гои от капиталистическата класа. Работата му е да служи на установения ред, като дава насока на общественото мнение, и той му служи много добре. Позволи ми да предрека. Утрешните вестници само ще споменат, че епископът не е добре, че се е преуморил и снощи му е прилошало. Следващата бележка, подир няколко дена, ще гласи, че той страда от нервно изтощение и е получил отпуск от благодарното си паство. След това ще се случи едно от двете: епископът или ще съзре, че е тръгнал по погрешен път, и ще се върне от почивката си като здрав човек, пред чиито очи не се мяркат вече видения, или пък безумието му ще продължи и тогава навярно ще видиш във вестниците, изказано с прочувствени и внимателни думи, съобщение, че е полудял. След това ще го оставят да ломоти за виденията си сред тапицираните стени на лудницата.
— Е, ти прекаляваш! — възмутих се аз.
— В очите на обществото това ще бъде наистина лудост — отговори Ърнест. — Кой честен човек, без да е побъркан, би приел в дома си паднали жени и крадци, за да живее с тях като със сестри и братя? Вярно е, Христос е умрял между двама разбойници, но това е съвсем друго нещо. Лудост ли? Умствените процеси на човек, с когото не си съгласен, са винаги погрешни. Следователно умът на този човек мисли погрешно. Къде е границата между погрешно мислещ ум и побъркан ум? Не е мислимо някой разумен човек да не се съгласи в основни линии с твоите най-разумни заключения. За това има хубав пример в тазвечерния вестник. Мери Маккена живее на юг от Маркет стрийт. Тя е бедна, но честна жена. И е патриотка. Има обаче погрешни схващания относно американското знаме и закрилата, която то уж символизира. И ето какво й се случило. Мъжът й пострадал от злополука и лежал три месеца в болница. Въпреки че вземала да пере хорските дрехи, тя задлъжняла за наема. Вчера я извадили от квартирата. Но първо тя вдигнала американското знаме и под него заявила, че по силата на неговата закрила не могат да я изхвърлят на студената улица. Какво станало? Тя била арестувана и обявена за полудяла. Днес е била изследвана от квалифицирани вещи лица по душевни болести. Намерили я за луда. Изпратили я в лудницата в Напа.
— Но това е вече крайност — възразих аз. — Да речем, че аз вляза в разногласие с всички относно литературния стил на някоя книга. За това няма да ме изпратят в лудница!
— Съвършено вярно — отвърна той. — Но такова различие в мнението не ще представлява заплаха за обществото. Точно там е разликата. Различието на мнението от страна на Мери Маккена и на епископа са заплаха за обществото. Какво би станало, ако всички бедняци откажат да плащат наем и потърсят закрила под американското знаме? Това ще опропасти наемодателите. Възгледите на епископа са също толкова пагубни за обществото. Следователно нека върви в лудницата.
Но аз все още отказвах да повярвам.
— Почакай и ще видиш — каза Ърнест и аз зачаках.
На другата сутрин изпратих да ми купят всичките вестници. Дотука Ърнест беше прав. Нито една дума, изречена от епископ Морхаус, не беше напечатана. В един или два вестника бе споменато, че не могъл да овладее чувствата си. А пък блудкавите речи на останалите оратори се предаваха надълго и нашироко.
Подир няколко дена се появи кратко съобщение, че епископът заминал на почивка, за да се съвземе от последиците на преумора. Дотука всичко се беше сбъднало, но не беше изразен нито намек за побъркване, нито дори за нервно разстройство. Дори на ум не можеше да ми дойде какъв страшен път е било писано да измине епископът — Гетсиманската градина и разпятието, за които бе споменал Ърнест.”



 Представяме ви избрани цитати на писателя:

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.”

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.”

„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.”

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”


 

 




Гласувай:
63


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2470203
Постинги: 355
Коментари: 3
Гласове: 37910
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031