Декларация на самоуважението

Аз съм достатъчно добър, стига да можех да го покажа открито.
Карл Роджърс

Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно петнадесетгодишно момиче: „Как мога да се подготвя за пълноценен живот?"
Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз сама избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата — моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително всички мои мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те — гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които излизат от нея — вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа — висок или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите, страховете си.
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грижите си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски взаимоотношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре.

Вирджиния Сетайър

 I am me.

In all the world, there is no one else exactly like me.

There are persons who have some parts like me, but no one adds up exactly like me. Therefore, everything that comes out of me is authentically mine because I alone chose it.

I own everything about me – my body, including everything it does; my mind, including all its thoughts and ideas; my eyes, including the images of all they behold; my feelings, whatever they may be – anger, joy, frustration, love, disappointment, excitement; my mouth, and all the words that come out of it, polite, sweet or rough, correct or incorrect; my voice, loud of soft; and all my actions, whether they be to others or to myself.

I own my fantasies, my dreams, my hopes, my fears.

I own all my triumphs and successes, all my failures and mistakes.

Because I own all of me, I can become intimately acquainted with me. By doing so I can love me and be friendly with me in all my parts. I can then make it possible for all of me to work in my best interests.

I know there are aspects about myself that puzzle me, and other aspects that I do not know. But as long as I am friendly and loving to myself, I can courageously and hopefully look for the solutions to the puzzles and for ways to find out more about me.

However I look and sound, whatever I say and do, and whatever I think and feel at a given moment in time is me. This is authentic and represents where I am at that moment in time.

When I review later how I looked and sounded, what I said and did, and how I thought and felt, some parts may turn out to be unfitting. I can discard that which is unfitting, and keep that which proved fitting, and invent something new for that which I discarded.

I can see, hear, feel, think, and do. I have the tools to survive, to be close to others, to be productive, and to make sense and order out of the world of people and things outside of me.

I own me, and therefore I can engineer me.

I am me and I am okay.