Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2018 15:48 - Душите на убитите при аборти дечица чакат нашите молитви
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 47501 Коментари: 0 Гласове:
20

Последна промяна: 21.11.2018 18:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

image


image

Не убивай!

 

Шестата Божия заповед гласи: „Не убивай!” , заповед, която се основава на факта, че човешкият живот е дар от Бога и този живот може да бъде отнет само от онзи, който го е дал.


Душите на убитите при аборти дечица чакат нашите молитви
МОЛИТВИ НА ЛЮБОВТА ЗА УБИТИТЕ МЛАДЕНЦИ

Това е едно евтино и невзрачно на пръв поглед книжле, но с голяма стойност. Съставено е по книгата на руския автор В. Медушевски „Споменете любовта ми. За старицата схимонахиня Антония” (М., 2004). Посветено е на масовия грях на аборта. Само в Русия регистрираните аборти през 1990 г. са били над 4 млн., а с нерегистрираните около 20. За едно поколение от 25 години това прави над 500 милиона унищожени човешки живота – много повече, отколкото и през най-кръвопролитните войни! А в целия свят?!

Какво всъщност представлява абортът – дали чисто и просто отстраняване на някакво парче месо от тялото на майката или убиване на одушевено човешко същество? Страшното е, че се оказва точно това, второто. За това свидетелстват много, твърде много светии, някои от които ще споменем. Оказва се, че противно на някои мнения, дори и в най-начален стадий на бременността, детето има душа, върху него има Божи промисъл за бъдещето му, дори е известно името, което би получило, ако не беше убито чрез аборта, предприет поради най-различни причини. Но трагедията не свършва с това, а започва от този момент и тя има две страни. От една страна душата на детето не просто се лишава от земния живот, но тя се лишава и от кръщението, без което в отвъдното тя не е на добро място и страда. От друга страна заради този голям грях на убийството Бог наказва извършилите го родители с различни страдания, нещастия и болести по тях и по децата им – тежки последствия от този грях са страдания още тук, а в бъдещия живот е възможно да загубят спасението си, което е най-страшното.

Наистина трагедия!

Но все пак милостивият Бог е промислил нещо специално: Той и Пресвета Богородица въздигнаха матушка Антония да воюва срещу този всенароден грях. Сама Божията Майка твърде много страда за тези нещастни душички, за което можем да съдим по нейното явяване на матушка Антония в будно видение в московската църква „Воскресение словущее”, когато й е дала специално молитвено правило за измолване на погубените младенци (за избавянето им от страданията им в отвъдното) и примиряването на майките им с тях и за тяхното опрощение – и чрез това примиряването им с Бога. За това благословено от Св. Богородица правило ще поговорим сега, а накрая прилагаме и самото правило.

================================

Трябва да се измолват погубените деца не само на живите, но и на вече починалите родители; на нашите и на чуждите, за които няма кой да се помоли или не би го направил както трябва. Трябва да се измолват и децата, починали при спонтанен аборт, въпреки, че там може и да няма грях или той да е несъзнателен. След измолване дечицата се успокояват и се явяват насън в светли одежди на онези, които са се молили за тях.
 

Коя е матушка Антония?

Старци (батюшки) и старици (матушки) – се наричат такива святи хора, обикновено монаси и монахини, на които Бог е дал духовна разсъдителност, а на някои и прозорливост за бъдещето и за Божията воля, при които хората отиват, за да получат наставления. Такава е и матушката, за която говорим – схимонахиня Антония (1904 – 1998). След това явяване, нейният старец, преподобни Кукша, наричан още св. Серафим Саровски на 20 век и живял до 1964 г., я благословил да се моли за убитите младенци.

На матушка Антония благодатно й се предали даровете на духовния й отец Иосиф на прозорливост и изцеление. Горещата ѝ душа ревностно поглъщала благодат чрез блажените старци, а по воля Божия после трябвало да отдаде на хората полученото. За твърдото носене на кръста в живота ѝ беше даден великия дар на прозорливостта, настъпването на бесовската сила, изцелението и спасяването на хората.

Съветвала е първо да се помолим за слепите, немите, глухите, инвалидите, страдащите, гладните, бездомните и после Бог бързо ще чуе и нашите молитви. Преди да се помолим за упокоение на нашите близки, да се помолим за ония, за които няма кой да се помоли. Да се молим така: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния и целия човешки род! – Да се молим и за тези, които трябва да дойдат на белия свят. – Да се молим и за тежко болните наши недоброжелатели (врагове). Защото правилно е казано, че отношението на Бога към нас е според нашето отношение към другите и особено към враговете ни. Както ние се отнасяме към другите тук, така и оттатък ще се отнасят с нас. Господ обича и прощава греховете на ония, които много са възлюбили, които съчувстват и се жертват за другите и за тяхното спасение, а не гледат дребнаво и егоистично на първо място себе си и собственото си спасение. Човек не може сам да се спаси, а само съборно в Църквата. Той не е отделен от другите индивид, но свързан е с тях с множество нишки на любов или омраза според свободната си воля. И не очисти ли сърцето си от неприязънта към другите и не ли им прости в себе си, е християнин само на думи.
Не от себе си, а по откровение свише матушка Антония е казвала на хората, че неуредиците, трагедиите и болестите в живота им са свързани с непростените им грехове, които умножават правата на дявола над тях, лишават ги от най-важното – Божията благодат и помощ. И когато ги довеждала до горещо покаяние и искрени молитви, животът им се преобразявал пред очите им.

Образно можем да представим нещата като един триъгълник

– единият връх е Бог, другият – детето, третият – родителите, които са го отхвърлили. И отношенията на всеки един с останалите два са силно нарушени: на детето с Бога – защото е лишено от кръщение и по тази причина не е на добро място оттатък; с родителите му – защото са го отхвърлили. На тях към него – по същата причина; на родителите към Бога – защото са направили голям грях пред Него.

И тогава, чрез това правило, майката или двамата родители (ако го направят и двамата) подобряват участта на младенеца – то му се вменява вместо кръщение пред Бога; чрез него те се примиряват с младенеца и той с тях; успоредно с това чрез покаяние и изповед те се примиряват и с Бога, в резултат на което Той снема от тях различни Свои вразумителни наказания, които им е пратил – нещастия и болести, животът им се поправя пред очите им, отваря се пътят на Божията благодат и помощ към тях.


Молитвеното правило

(За младенци, умрели в майчините си утроби поради съзнателен или спонтанен аборт. На матушката било казано в откровението, че правилото се прави по веднъж за всяко погубено дете, като отначало се дава от майката или от друг молещ се мъжко християнско име на детето, с което то се споменава в правилото. Дава се мъжко име независимо от пола – оттатък душите нямат пол и е добре това име да е от тези, които вече са давани в рода.)

В името на Отца и Сина и Светаго Духа – амин! Боже, бъди милостив към мене, грешната! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички светии, помилуй нас – амин!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души!

Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний, помилуй нас! (3пъти). – Слава на Отца и Сина и Светаго Духа; сега и винаги, и во веки веков, амин! – Пресветая Троице, помилуй ни; Господи очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцери немощите ни заради Твоето име! – Господи, помилуй! (3) – Слава на Отца и Сина и Светаго Духа; сега и винаги, и во веки веков, амин!

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е Царството и силата, и славата во веки – амин!

Свети Иоане Кръстителю, кръсти моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

Света великомъченице Варваро, приобщи моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

Свети Симеоне Богоприемче, както си приел Христа в ръцете си, приеми и моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

Света Анно Пророчице, приеми като кръстница моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

1) Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души! (48 пъти)

(Правилото да се повтори толкова пъти, колкото е броят на абортите и на всяко дете, назависимо момче или момиче, се дава отделно мъжко християнско име. Да се прави с искрено и силно покайно чувство, да не се бърза, преди да сме стигнали до него. Подходящо, когато се усетим готови и подбудени от Светия Дух. Да няма умора, бързане, претупване, всичко да е благоговейно, с горещо чувство. Най-добре е в един ден повече от веднъж да не се повтаря, защото поради умората ще спадне силата на чувствата. За да бъде концентрирана молитвата ни и да не я разсейваме с броене на молитви и поклони, което ще съсипе нейната ефикасност, правя следното. Вземам две панички, в едната поставям 48 зърна – примерно фасулчета, за да ги използвам вместо молитвена броеница. Заставам пред иконите с горящо кандило, може и свещ, на колене – който не може – прав, а болна, възрастна жена ще го прави в леглото; друг заради нея ще прави поклоните, а ако се наложи – и цялото правило. Но ако съзнателно е правила аборта, трябва да се покае и изповяда. Жената задължително на молитва трябва да е с покрита със забрадка глава, а мъжът – с непокрита глава. И така – прехвърлям първото бобче в празната паничка и казвам първата молитва – Царю Небесни... Второ бобче – втори път същата молитва, и така 48 бобчета – 48 пъти. Ставам на крака и изваждам от паничката 4 бобчета. Започвам с поклоните – първи поклон до земята заедно с кратката молитва („Господи Иисусе Христе, прости ми!”) и свивам единия пръст на ръката, втори път – втория пръст и така – десетте. Слагам първото бобче в празната паничка, което означава, че съм направил една десетка поклони. И така 4 бобчета – 40 поклона. Отново събирам всички 48 бобчета в едната паничка, заставам пак на колене и започвам втората молитва Отче наш – пак 48 пъти, пак 40 поклона и така до края.)

Матушката е казвала, че това правило е само началото, а да се молим с покайни сълзи е нужно цял живот. Всеки ден до края на живота да се казва 3 пъти на ден следната молитва:

Господи, помилвай чедата ми, умрели в утробата ми! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради Твоето милосърдие, заради моята вяра и сълзи, кръсти ги в морето на Твоите щедрости и не ги лишавай от Твоята Божествена Светлина!

Матушка Антония е казвала:
Като измолим младенците, и те ще измолят нас.

---------------------------------------------

===============================

Беседа с Николай Моисеев, ръководител на Фонда за защита на децата, майчинството и детството „Св. Николай Чудотворец”


Да се причастиш преди аборт?


‒ Детето в утробата е също така човек, както и ние. То също изпитва страх и болка. На кадрите, широко разпространени в интернет, ясно се вижда как детето се мъчи да избяга от инструментите на лекаря, извършващ аборт, то дори в ужас се опитва да издава звуци. Николай Владимирович, вие отдавна водите предабортната консултация, срещали сте се и сте кореспондирали с много хора в социалните мрежи, включително и с жени, които са решили да направят аборт, или вече са го направили. Според вашия опит, те осъзнават ли, чувстват ли, че в тяхната утроба се намира жив човек, който чувства всичко?

‒ Жив човек в утробата, или бездушен „плод”, „ембрион”? Колкото хора, толкова и мнения. Това се вижда от коментарите в социалните мрежи на страниците за аборта. В повечето случаи у нас гледат на аборта като на един от контрацептивните методи. Разпространено е мнението, че до определен срок това е бездушен плод, и поради това жената иска по-бързо да направи аборт, докато това, по нейното мнение, все още не-дете, не чувства болка.

‒ Излиза, че повечето хора не възприемат детето в утробата като жив човек… Как още мотивират жените своето желание да се избавят от детето?

‒ Много ще се изненадате, но може да се чуе и следното: „Да, има заповед: „Не убивай”. Но всички ние сме грешни. Аз се надявам, че Бог ще прости. Той прощава на всички”. Веднъж една жена, направила аборт, ми каза: „Мъжът, от когото забременях, е пълен боклук, не струва. Добре, че направих аборт, иначе детето щеше да се роди дебил, какъвто е и той”. Питам я: „А как сте със съвестта?” – „Бог ми е простил”. – „Защо така мислите?” – „Има изповед, причастие. Аз бях на изповед, причастих се”. Разбирате ли, тя не съжалява за това, че е убила дете! Липсва покаяние!

‒ Отношение към изповедта и причастието като към някаква най-обикновена „хигиенна” процедура?

‒ Да. „Слава на Тебе, Господи, Ти си милостив, Ти прощаваш на всички нас”. Хората, които работят в храмовете, разказват: „Идва жената в църква и пита: „Къде да запаля свещ за упокой?” – „Починал ли е някой близък?” – „Не, направих аборт. Казаха ми да запаля свещ”. Дори някои лекари съветват: „Задължително се причасти преди аборт, за да мине добре всичко”.

‒ Наистина ли?!

‒ Да, представете си. Както виждате, около абортите съществуват един куп ужасни, шокиращи заблуди. Такива духовни „хлебарки” трябва да бъдат изтребвани. Ние провеждаме беседи, излагаме позицията на Руската Православна Църква. Говорим, че абортът е също такова убийство, каквото е убийството на всеки човек, разликата е само в това, че когато убиват на улицата някого от нашите близки, когото познаваме и обичаме, знаем как изглежда, ние скърбим за него; а това малко човече никой не е виждал – и за него няма да ни бъде жал. В абортните клиники убиват детето така, че майката не вижда неговия труп. Идва, затваря очи, слагат й упойка, а после се събужда и си отива. Това е всичко.

‒ Преди аборта на жената не се ли полага „седмица мълчание” за размисъл?

‒ Полага се. Но тази „седмица мълчание” в нашата страна не е особено ефективна.

‒ Защо така мислите?

 

‒ Стигнал съм до този извод, изхождайки от разговорите с хора, работещи с бременни жени или на „телефона на доверието”. Те твърдят, че психологията на жените е такава: час по-скоро да мине тази процедура.
===========================
http://www.bogonosci.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%B9%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4/

Да убиеш живот, изтъкан в утробата от Божията любов! Преди да те образувам в утробата, Аз те познах (Иер. 1:5). Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги за записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше (Пс. 138:15,16). 

Какъв тежък труд е поела върху себе си матушка Антония, като е отдала себе си в служене на нашия Господ Бог Иисус Христос!” Бог и светиите ни учат, че коренът на всички грехове е гордостта – безразсъдната вяра, че човек и човечеството могат да решават проблемите си без Бога. Не така е мислел светият народ във времената на благочестието. „Без Бога нито стъпка”, „Бог се противи на горди, а на смирени дава благодат” – ни учи Писанието. Безумното бягство от Бога, от източника на светлината, от разумността, от красотата на живота и любовта – като помрачава ума, сърцето и волята – ражда неприязън, злоба, омраза, подозрителност към всички и всичко. В тъмния, напомнящ ада живот народът стига до грехове, които зоват към Бога за отмъщение: обезумелият народ започва да убива собствените си деца, като казва: „какво толкова”? Но убийството, както и другите произтичащи от него грехове, укрепяват техния корен – гордостта, и затруднява покаянието. 

==================================

AБОРТ
ABORTION

"Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, 
и преди да излезеш из утробата, осветих те: 
поставих те пророк за народите" 
(Иер.1:5)
 

Отношението на Църквата към аборта

Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я (Бит. 1:28), в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед (виж тук). Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай... не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се...

Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.

Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.

Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.

Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.

Сто години преди тях Тертулиан (160-223) пише по въпроса кога зародишът става човек: "А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето". (Вж. Апология на християнството).

Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.

Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!
http://www.pravoslavieto.com/books/abort/index.htm

=================================================================================
И ЕДИН ЧОВЕК ДА СПАСЯ ЩЕ СЕ РАДВАМ , ЗАЩОТО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ , ЧЕ ТОВА ДЕТЕ Е СПАСИТЕЛЯТ НА ВСИЧКИ НАС ГРЕШНИЦИТЕ !

БОГ С НАС !!!!

image




Гласувай:
21
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2152224
Постинги: 346
Коментари: 3
Гласове: 34704
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930