Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2018 13:30 - Има ли някъде там копие на моето Аз?
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3543 Коментари: 0 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Има ли някъде там копие на моето Аз?

Повечето от нас са свикнали да гледат на пространството като на нещо стабилно, а на времето като на река, която тече само в една посока. Реалността е тук и сега и каквото се е случило, случило се е… А сега си представете, че в момента една друга ваша версия не чете недоверчиво тези редове, защото се забавлява на Карибите с чаша „Куба Либре”, трета ваша версия пък не чете, защото всъщност е написала тази статия. А в четвъртата реалност изобщо не четете… просто защото там вие никога не сте се раждали.
Представете си плеяда от безброй светове, където се разиграват всички „ако”, които никога не са имали шанс да се случат в нашата реалност. Безчет варианти, по които нещата са можели да се развият тук, всъщност не са били загубени, а са осъществени от някое ваше копие. Паралелни вселени, които се различават съвсем малко от тази, в която живеем - там например президент на САЩ може би щеше да бъде Хилари Клинтън, а друго ваше Аз щеше да е милионер, просяк, да работи и живее в друга държава…

Някъде там, безкрайно близо и далеч,

Шекспир никога не се е занимавал с писане,

хората все още не са открили парния двигател, динозаврите все още владеят Земята или пък още по-радикално - физичните закони изцяло се различават от нашите, прословутото „пи” е равно точно на 3 или пък материята отсъства и навсякъде царуват разнообразни превъплъщения на електричеството… И за капак на всичко тези места съществуват едновременно и са не по-малко реални от това, която ние споделяме.

Идеята може да изглежда абсурдна или в най-добрия случай просто дъвка за ума и поле за изява на писателите фантасти. За някои учени обаче това не е дива хипотеза, а напълно реална възможност, с която може да се намери отговор на въпроси за раждането на Вселената, за тайната на нейните механизми или пък какво се е случило преди Големия взрив.
През 1954 г. американският физик Хю Еверет смаял колегите си с една безумно радикална теория - нашата Вселена и нашата реалност не са единствени и уникални. Според изследователя това, в което живеем, е просто разклонение, вариант, възможност, една алтернатива сред безкрайни други вселени и реалности, втъкани една в друга. Нещо повече - всяка секунда от всяко наше решение, дори от самия акт на наблюдение се раждат плеяди от светове, в които се разиграват всички „ако”, всяка възможност, която не се е реализирала тук и сега.
Еверет базирал теорията си на квантовата физика, която се занимава с необяснимото поведение на най-малките частици, от които е изградена материята. Същата тази квантова физика, която накарала великия Алберт Айнщайн скептично да заяви, че Бог не играе на зарове.

През 1927 г. Вернер Хайзенберг, един от създателите на квантовата механика, формулира принципа на неопределеността, според който не е възможно в един и същ момент да бъдат измерени точно местоположението и скоростта на един електрон. Защото електроните, обикалящи около ядрото на атома, всъщност не обикаляли… Те сякаш били размити и разтеглени по цялата си траектория и според това дали са директно наблюдавани или не, демонстрирали поведение ту на частици, ту на вълни. В действителност не ставало дума толкова за движение, а

сякаш отделният електрон се намирал на няколко места едновременно.

Физикът Нилс Бор дал интересно обяснение за случващото се. Според него на квантово равнище частиците не съществуват в едно или друго състояние, а във всичките си възможни форми и състояния едновременно - тъй наречената суперпозиция. Също така самият акт на наблюдение върху тези частици прекъсвал това състояние и ги карал да „изберат” един вариант - дали да бъдат вълна или частица и къде да се намират.

Хю Еверет бил съгласен с идеята за суперпозицията, но не и с това, че наблюдението променяло квантовия обект. Наблюдението, смятал той, променяло самата Вселена и я разделяло на няколко варианта, които да удовлетворят всички възможности по отношение състоянието на обекта. Например, ако учен се опита да изследва обект в квантовата сфера, той

неволно ще създаде две паралелни вселени,

като в едната обектът ще бъде измерен като частица, а в другия - като вълна. Още по-просто казано - едно хвърляне на масата на прозаично шестстенно зарче ражда поне шест вселени, за всяко едно от възможните числа, и както би добавил Тери Пратчет, поне още една, където хвърленото зарче изобщо не пада на масата, защото в този момент е решило да се подиграе с гравитацията.

Отделно от шегата с гравитацията, ако вярваме в теорията на Еверет, би трябвало да съществуват толкова вселени, че да удовлетворят всички възможни състояния, по всяко време, на всяка своя частица…Смразяващо.

На практика това означава, че редом със света, в който вие четете тези пасажи, се намират милиарди и милиарди други, в които ваши копия разлистват страниците, или където никой не е чувал за хартията, или където никога не е имало хора, или Земя, или пък Големия взрив…А щом самият акт на наблюдение променя света, то едва ли не всяка човешка мисъл и действие всяка секунда раждат нови и нови разклонения в безкрайното дърво на мултивселената.

image



Гласувай:
23
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2169825
Постинги: 347
Коментари: 3
Гласове: 35254
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930