Поетична тетрадка

 на

Костадин Георгиев Костов – Пловдив ,

България

Mорето

бих превърнал във мастило

Да можех морето

бих превърнал във мастило ,

а небето в лист хартия ,

на който най – сетне да напиша ,

с букви възможно най – големи , 

колко много те обичам

и сърцето си на теб обричам ,

колко много ти ми липсваш

и сънищата ми подтискаш ,

караш ме отново да мечтая ,

а духа ми като птица да лети

в бъдеще изтъкано

от

светли , безметежни дни …

И кой знае , може би ,

отново ще се срещнем ,

ако не на този свят ,

може би във някой друг ,

и ще бъдем като птици волнокрили ,

заключили накрая своя кръг .

Авторски текст на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България

10.02.2017 г .

01.20 h .    

 http://simplythebest.blog.bg/