В историческата наука има аксиоми, в които учените не смеят да се усъмнят, защото те са обгърнати с ореола на сакралност още в древността. Тези аксиоми са непоклатими просто защото никой досега не се осмелил да разклати основите им, боейки се не само да не предизвика колосален скандал, но и да не бъде обвинен в светотатство.

Днес обаче, когато толкова догми на глинени нозе рухват, е редно да се запитаме дали тези, които са фалшифицирали историята в своя угода, не са посегнали и на митологията, разкриваща най-дълбокото минало на света и цивилизаторската роля на българския народ в зората на времената.  

След като траките и българите произлизат от пеласгите - наследници на атлантите, предполага се, че в запазените атлантски названия, можем да разпознаем и знакови български имена.  

В текстовете си наричам "древногръцката митология" тракийска и българска. Днес ще дам още едно доказателство за правотата на това тълкуване.  

Мнозина логично посочват титаните, синове на Уран, като атлантските властелини на света. Най-важният от тях е Кронос, господар на Златния век и баща на следващото поколение от божествени господари на човечеството. Дотолкова сме свикнали с гръцкото произношение и представата ( с нищо недоказана ) за гръцкия произход на това име, че ако високо го обявя за българско, ще се вдигне вой до небесата.  

Но истината е, че названието Кронос е българско и това е познатото на всеки българин име КРУМ, носено от един от най-величавите наши владетели.  

Ако премахнем гръцкия суфикс на Кронос, ще получим истинското звучене на името - Крон. На всички е известно, че от това име произлиза понятието "hron-os" - време.   Но какво означава българското име Крум? Кои са словата в българския език, с които веднага свързваме с него? Ето ги - "хромел"и "гръм". А също "хром" - куц, но с анализа на тази дума ще се занимая в заключението.  

В италианската топонимия има доста имена на селища и местности, назовани Грумело ( Grumello ), а в регистрите на село Болгаре, в Ломбардия, е записано името на Грумецио - бащата на един от жителите, фигуриращи в запазените документи на селото ( "Кристофоро, син на Грумецио" ). Това, според мен, са варианти на името Крум - Хром или Гръм - и те сочат, че то е било много популярно в Италия в Средните векове. Както неведнъж съм писала, огромен ареал в Северна Италия е населен с българи в Ранното Средновековие, а целият Апенински полуостров и островите - с пеласгийски и тракийски народи в дълбоката древност.   

Любопитен факт е, че действащо лице у Шекспир, чийто герои никога не носят случайни имена, е наречено Грумио ("Укротяване на опърничавата").  

Гърмът - гръмотевицата - е божествен прерогатив, с нея безсмъртните ни дават ясен знак за своя гняв. Но какво е хромелът?    Ръчна мелница, древният начин на мелене на зърно.   

А нима времето не е вселенска мелница, която смила всичко?   Ако в думата "време" заменим звука "в" с "к", ще получим "КРЕМЕ" - КРЕМЪК, най-твърдата порода камък. Да си спомним, че Рея дава на Кронос-Крон да изяде камъни, вместо децата си - боговете.  

С понятията "време" и "камък" - материалът, който най-мъчно се поддава на разрушителната сила на времето, са свързани и други митологични и езикови линии, с които съм се занимавала по-рано.  

Всъщност едно от значенията на "хромел" е воденичен камък.   Но забележете звуковото сходство между думите "хромел" и "храм". На латински "храм" е templum и от това слово произлизат съответните понятия в множество днешни европейски езици - temple (фр.), tempio (ит.), temple (англ.). Ако заменим звукосъчетанието "мп" (mp) с "б" ( b ), се получава "ТЕБ" ( Tebus ), Тебаида, Тива - жреческите центрове в древността. На каквито и отделни богове да са посветени храмовете в тях, главното божество остава ВРЕМЕТО - TEMPUS.  

Получава се цяло смислово гнездо от свързани понятия - време, мелница, кремък ( камък ), храм. Но "хромел" и "храм" са свързани и с "храна" и оттам идва епитетът "хранител" ( превърнало се в "пазител") на боговете. Думата "жрец" също е свързана с "храна" - от "жрать" (рус.) - разкъсвам ( ръфам, ям ), действието на жреца при жертвоприношенията ( "жрать" - "жертва"). Един от вариантите на името Крум е Кормесий - от "кормить" - храня. Времето се "храни" с нашите тела, както и камъните, както и с всичко материално. Хран и Хрон-Крон са почти съвършени омоними.  

Хромелът - воденичният камък - е кръгъл. Но кръгла площадка, заобиколена с монолити, представлява и КРОМЛЕХЪТ, чието предназначение досега е неизвестно. Окръжността, кръгът и сферата са формите, които остават най- неуязвими за времето. Те показват неговата цикличност - епоха, ера, еон. Кромлехът е паметник, свързан с времето и самото му име го показва - кремлех - времлех.  

Интерен елемент е сходството на Крум и Крон с българското име Крън ( останало в топономията - с.Крън ). Вероятно то е звучало и като Кърн - от "кърня" - режа клоните, излишното - което е една от безмилостните прояви на Времето.   

Когато в едно име са събрани толкова много идеи и значения, то е извънредно старо. Името КРУМ - КРОМ - КОРМЕСИЙ, според мен, е дошло до нас от бездната на дълбоката атлантска древност. Крум е равнозначно на Крон - Кронос, както впрочем са равнозначни Скит и Скил. Само нашата слепота, нерешителност и инерцията на стадното мислене, ни пречат да проумеем тяхната идентичност.  

Колкото до "хром"- куц, думата има по-широко значение - "инвалид", а също "недъг", "порок". Тя произлиза от сaнскритското понятие "sramas" и съответства на руската дума "шрам" - белег. И на общославянската "срам". "Хром - шрамас" , което може би е звучало като "храмас", навярно има нещо общо с "храм" - сакатите просяци, измолващи милостиня пред храма - но то е вторично понятие и с нищо не може да затъмни блясъка на царственото име Крум - Крон.  

ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!
КЪМ ПАВЕЛСЕРАФИМОВЦИТЕ И ОСТАЛЬНАЯ ПЛАГИАТОРСКА МИЛИЦИОНЕРСКА СВОЛОЧ - СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В БЪЛГАРСКА МЕДИЯ - НЕ ПЛАГИАТОРСТВАЙТЕ, ДЪРВОДЕЛСКИ И ВСЯКАКВИ БОКЛУЦИ, ЩОТО МАЙКА ВИ ЖАЛНА И ПРЕЖАЛНА!
 

Ето ти за кромлехите.
От граматична гледна точка "кромлех" е донякъде изкривена сложна тюркоезична дума. На съставни части тя се поделя така: кр-омле-х. Първата съставяща "кр" е думата "кар" без гласната, водеща към кореновата част на многозначния глагол "карырга". В дадения контекст този глагол следва да се преведе като "гледам, наблюдавам, обхващам с поглед". Втората съставяща "омле" е изкривената дума "ымлы" - "подаващият знак или сигнал". Значението на третата съставяща засега не е ясно. Изходното название на подобен тип съоръжения е било "карымлы" или "място за наблюдение на подаващия сигнал". Следва да отбележим, че съоръжения от малко по-различен тип, но с точно такова название са били издигани и в Източна Европа, за което ще говорим по-нататък.
Ако съдим по името им, кромлехите или карымлы са наблюдателни вишки. Намиращите се върху тях наблюдатели са следили за сигнали от обикалящите постове, които са вървяли на известно разстояние от кромлеха. При поява на противник в пределите на видимостта те са подавали сигнали до наблюдателите от кромлеха. Такъв сигнал би могъл да бъде димът от огън, а нощем и огън от факли. Около кромлеха би могъл да се разположи и военен гарнизон, който при появата на сигнал да може да излезе навреме срещу противниците. Оттам, видимо, по названието на наблюдателниците "кромлех" са нарекли и цялото съоръжение.

Нищо общо с името на Крум.
Думата "кара" има и значението на нещо старо, отдавнашно. Вероятно това е Крон.
Авторски права?
:).