Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 19:44 - Крахът на корпорацията Русия – Част 2
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 875 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Алекс Алексиев

В упадъка си Русия е като играч на покер, който знае, че има лоша ръка, но трябва да продължи да играе, за да остане в играта

Алекс Алексиев, С. Ендерс Уимбуш, bulgariaanalytica.org

Ако корпорацията Русия имаше едно или две проспериращи звена, тя можеше и да се справи някак си. Но Русия се разпада от регионална, етническа и религиозна перспектива. Историкът Стефан Бланк хроникира усилията на Кремъл да се държи за руския Далечен Изток и Сибир, като заключава, че руските лидери са готови да сключат сделка с Китай, който ламти за тази територия, за да предотвратят загубата и. В действителност, Сибирският въпрос, както твърди Андрей Пйонтковски, е от основно значение за бъдещето на Русия. Както се развива Сибир, така ще се развива и цяла Русия. Русия е влязла в „заробващи споразумения“ за енергия и ресурси с Китай, за да задържа китайците на Изток. Почти всички участници в проекта под заглавие „Русия в упадък“, особено руските анализатори, посочиха опасността от разпада на Русия в регионален и етнически аспект. Някои групи в Централна Русия, като например Татарстан и Башкортостан, както и други в Северен Кавказ, стават все по-агресивни и имат все по-големи изгледи за успех в отделянето си от Русия.

Тази тенденция да се откъснат от централата се забелязва в почти всички филиали на корпорацията Русия, но най-притеснителните тенденции за страната идват от 

нарастващото чувство за идентичност и отчуждение сред огромното мюсюлманско население

в държавата. За да удържи срещу сепаратизма в Северен Кавказ, ръководен от чеченците, Русия просто им заплаща с пари и покровителство, твърди специалистът по региона Марлен Ларюел. Путин е назначил лоялни хардлайнери от местното население, които са „натоварени със задачата да се справят с бунтовните движения в замяна на неограничена политическа и икономическа безнаказаност, както и правото да използват коза на ислямизацията.“

Такива компромисни сделки могат да тласнат тези територии в същата посока, както е случаят със северните племенни федерални области на Пакистан. Ларюел твърди следното: „местните лидери на кланове и ислямските бунтовници поддържат несигурен (дис)баланс в отдалечените райони на страната с благословията на централните власти – благословия, която е била доброволна в началото, а сега е неконтролируема.“ Тази сделка, според която местните хардлайнери се задължават да не взривяват Москва, в замяна на безплатна помощ в политическите им дела, включително в разрастващата им се собствена външна и отбранителна политика, без твърде да ограничава привързаността им към радикалния ислям, може да бъде оценена само като проява на слабост и като недобра за Русия.

Но в безопасност ли е Москва? 

„В Москва сега е най-голямата мюсюлманска общност в Европа; около 1 милион от жителите и приблизително 1,5 милиона от работниците мигранти“, твърди Ларюел. Други важни федерални институции също са изложени на риск. Илан Берман цитира прогнози, според които до 2020 г мюсюлманите в Русия ще достигнат поне една пета от общия брой на населението и „може да съставляват по-голямата част от руснаците още в средата на века.“ Следователно, според Ларюел „след 10- 20 години, по-голямата част от наборниците за руската армия ще бъдат от мюсюлмански произход.“ Руската армия вече е създала различни етнически военни бригади, за да възпрепятстват конфликтите между въоръжените етнически групи.

По време на семинар, свързан с проекта на фондация Джеймстаун, признатият експерт Павел Гоубъл описа как, освен териториалния си разпад, Русия също потъва в буквалния смисъл, тъй като вечният лед в основата на 65% от територията на Русия се топи бързо, поради глобалното затопляне. Позовавайки се на много трудове от руски учени, Гоубъл отбеляза, че до 2040 г., две трети от вечния лед на Русия ще се стопят с потенциално катастрофални последици: голяма част от транспортната инфраструктура ще бъде безполезна; цели градове и отрасли ще престанат да съществуват. В резултат на това ще настъпят бедствия, свързани с общественото здраве, като напр., вариола, антракс и т.н., които почти сигурно ще се окажат извън капацитета на Русия да се справи с тях. (Вж материалите, свързани с темата в http://windowoneurasia2.blogspot.com/)

Всяко добро корпоративно управление би оценило управлението на тази Русия като колосално предизвикателство, дори и при най-добрите възможни условия, но в корпорацията Русия отдавна има липса на такова управление. Историкът Ирина Павлова описва как, след 1991 г., „механизмът на комунистическата власт, със своята инфраструктура на управление и тайната при вземане на решения, остава непокътнат“ – тенденция, която продължава да се задълбочава. Освен това, днес „Путин е решил проблема за консолидиране и поддържане на властта си дори по-ефективно от Сталин, защото в съвременното информационно общество същите цели могат да бъдат постигнати чрез ефективно манипулиране на общественото мнение, което прави масовите репресии излишни.“

Като организационен модел, елитът на Путин сега прилича на 

„царски двор, а не на управителен съвет“,

както сполучливо го описва Петров. Путин е заобиколен от „верни слуги“, а не от опитни мениджъри. Преди практиката бе такава, че елитните кланове на върха в Русия трябваше да се споразумеят за важните решения посредством дълъг процес, но днес всеки клан си върви по своя път, без да се консултира с останалите. Путин в крайна сметка трябва да се произнесе; той може да наложи вето или да подмени някое решение, но на значителна цена. „При тези обстоятелства нараства рискът от вземането и изпълнението на лоши решения, които са в разрез с интересите на системата или от невземането на решения навреме.“ Тази „система“ не може да планира или да прави прогнози, нито може да реагира ефективно в случай на кризи, поради нарастващия недостиг на ресурси. Прословутите „силовки“, които са главни действащи лица в политическия, военния и елита от сигурността, източват всяка печалба или ниско висящ плод, който се материализира. Основната цел на елита на страната е „да ограбва националното богатство, а не да го увеличи“, пише Иноземцев. Освен всичко друго, елитите нямат стимул да предприемат индустриална модернизация, защото това ще създаде средна класа, която ще накърни позициите на клептокрацията във властта.

Политическият анализатор Антонин Барбашин отбелязва, че качеството на мениджърите на отдели на Путин – регионалните елити, много от които са спуснати с парашут и натрапени отвън в районите, от 1990 г. насам рязко е намаляло и продължава да се влошава. Лоялността се предпочита пред ефективността, селекцията на персонала на Путин представлява „агресивни хора“ и хардлайнери, изпратени от центъра, за да се разправят с периферията и обикновено го правят „в услуга на собствените си интереси“. Резултатът от това е, че се ускорява изтичането на таланти.

Корпоративното дружество Русия няма очевидно приемствено планиране. Според социолога Денис Волков, сегашните лидери на Русия са застаряващи и до следващия изборен цикъл (2020 г.), повечето от тях ще наближават осемдесетте. Актюерските таблици не лъжат като казват, че идва промяна. Руската избирателна система, която е структурирана (и предназначена) да благослови властимащите, а не да води на власт нови елити, ще бъде изправена пред предизвикателство, особено в условията на икономически спад и социална борба. Волков добавя: „няма абсолютно никаква гаранция, че предаването на властта в средата на 2020-те, ще бъде толкова успешна, колкото трансфера на президентството

политическата система може да се срине напълно след Путин.“

Паштухов добавя, че „упадъкът се корени в изтъняването на културния слой в Русия и последвалата деградация на елитите, които се оказаха неспособни да намерят адекватен отговор на новите исторически предизвикателства.“ И тъй като все повече и повече представители на образованата и талантлива част от руския народ бяга в Европа и Съединените щати, причинявайки срив в растежа и развитието на иновациите, „Русия ще се приближава все по-близо до пропастта, за да стане „провалила се държава“, заключава Сунгуров. Ако Путин вече не е на власт и няма надеждни наследници налице, лошият сценарий ще стане още по-лош: „Руската федерация ще се разпадне на шест или седем части … всяка от които с различен политически режим“, а много от тях и със свои ядрени оръжия.

                                                                                           ********************

Русия, разбира се, не е корпорация; тя е държава. Ако беше търговска компания, низходящата тяга на безбройните и патологии отдавна щеше да я е унищожила. Разбира се, напълно е възможно тези негативни развития в крайна сметка да доведат до провала и на държавата Русия, най-вероятно по-рано, отколкото по-късно. За тези от нас, които задават въпроса кога и как бившият Съветски съюз най-накрая ще се срине, пътят на Русия до края и не е дълъг. Но това са въпроси, които повечето западни разузнавателни агенции, изследователски институции и мозъчни тръстове се въздържат да задават, тъй като са прекалено провокативни. Сякаш, да се говори за тях, означава да се предизвика тяхната реализация на практика. Но на тези теми трябва да се обърне внимание – доказателствата, че Русия се отправя към една грозна развръзка в момента, са твърде изобилни, за да бъдат игнорирани. Новата администрация на Тръмп, която поставя неоправдано голям залог на Владимир Путин като „силен лидер“, който може да държи здраво тази нова бъркотия, а защо не и да направи Русия велика отново, трябва да обърне особено внимание на тези проблеми. Точно сега изглежда, че администрацията не може да се разбере с какво и кого се стреми да се съюзи.

Пътищата към бъдещето на Русия ще се оформят от фактите на нейния упадък. 

Тези пътища представляват тежки предизвикателства за новите ръководители на външната политика и политиките на сигурност на Америка. Дори и един случаен поглед към планираните отбранителни разходи на Русия, които наистина се свиват, но са сравнително по-високи от инвестициите в повечето несвързани с отбраната области, показва къде според ръководството на Русия спадът може да се забави най-ефективно. Военна Русия не е това, което беше и е малко вероятно да си възвърне своята технологична мощ, да не говорим да намери наборниците, от които се нуждае, за да изгради сериозна армия отново. Но за много конфликти, тя ще е достатъчно добра, за да се конкурира ефективно и дори да надделее над по-малодушната конкуренция. На заден план, Русия все повече ще дрънчи с ядреното си оръжие и ако всичко друго се провали, ще го използва, както многократно е заплашвала. Военният анализатор Павел Фелгенхауер смята, че „Русия на Путин демонстрира военна мощ чрез постоянни масирани учения, което означава заплаха от използване на сила, но до този момент тя показва тенденция да тормози и атакува слабите“, например Грузия, Украйна, и Сирийската опозиция.

Павел Баев счита, че „Кремъл е убеден, че готовността му да поеме по-големи рискове е основно политически предимство в различни тестове на воля и асиметрични отговори, които оформят типа на тази конфронтация [със Запада] …. Капацитетът на режима за приемане на поражения е доста нисък и продължава да намалява, в следствие на силния пропаганден акцент върху „новите победи“ … „Домът на Путин“ живее в страх от внезапна промяна в общественото мнение, причинена от разкритието за неговата слабост“. При опасността за съществуването си като жизнеспособна държава, Русия ще бъде принудена да предприеме безпрецедентни рискове, насочени към запазване на Русия като конкурентноспособна и за задържането на Путин и неговите сътрудници на власт възможно най-дълго.

Участниците в проекта на Джеймстаун „Русия в упадък“, се връщат на тази тема отново и отново. В упадъка си Русия е като играч на покер, който знае, че има лоша ръка, но трябва да продължи да играе, за да остане в играта. Той ще блъфира, ще сплашва, ще принуждава и отрича, докато има карти в ръката си и докато другите играчи се хващат на блъфа. Кремъл ще поставя залози от голям размер с убеждението, че другите ще хвърлят ръцете си. Разбира се, в един момент, Путин ще сбърка и ще създаде за Западната външна политика и отбрана извънредни ситуации, които ще изискват трудни решения и съгласувани отговори. Някои от тези вероятни непредвидени ситуации са предвидими; други не са. „Никога в историята си досега руският авторитаризъм не е бил толкова агресивен, така решителен и последователен в действията си“, пише Павлова. Русия днес „е по-опасна, отколкото Съветския съюз по време на Студената война“. Нещо повече, „основните инструменти в арсенала на външната и политика остават точно такива, каквито са били в Сталинските времена – 

изнудване, провокации и блъфиране“.

Фелгенхауер пък ни напомня, че центърът е най-слабата точка на всяка авторитарна държава и Руската федерация не прави изключение. „Всяка промяна, която може да се случи, няма да дойде чрез избори с избирателни урни, които се пълнят в провинцията, а чрез някаква революция в Москва, спокойна или от друг вид.“ Именно затова значението на „спящото недоволство на по-добре образованата професионална класа в Москва и Санкт Петербург“ е голямо. Други анализатори виждат броженията в периферията на Русия като спусъка, който ще доведе до по-голям национален трус. В крайна сметка, почти всички смятат, че жребият е хвърлен и упадъкът в Русия е необратим, а последиците от него ще бъдат с огромен резонанс.




Гласувай:
2



1. morskipesni - Първо ще се разпадне Америка
19.02.2017 20:09
Когато кредиторите на стотиците трилиони станат по-силни от бандита САЩ (а то по същество е станало), с тая комична наполовина мангалска "държава" е свършено. Да не говорим е назрява революция с тъмночервен цвят именно от слоевете на мръснокожата паплач.
цитирай
2. kolevn38 - Тази песньовка я слушам 45 години и всеп от червени свине. През това време обаче се разпадна червената кочина, остана само мафията:)
19.02.2017 20:25
morskipesni написа:
Когато кредиторите на стотиците трилиони станат по-силни от бандита САЩ (а то по същество е станало), с тая комична наполовина мангалска "държава" е свършено. Да не говорим е назрява революция с тъмночервен цвят именно от слоевете на мръснокожата паплач.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 4084400
Постинги: 2845
Коментари: 5917
Гласове: 5072
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031