Студено ти е, не отричай!
Горчи кафето трети ден
бленува само за обичане.
Рисува в чашата сърце,
за миг усещаш топла къща,
по руменото ти лице
една въздишка се завръща.
Мечтаят твоите очи
красива приказка за двама,
кафето сякаш не мълчи
и пита те защо ме няма?
Тревожно свиваш рамене,
идея нямаш где се губя,
студът те сгушва във ръце,
в минутки тихи от бездумие.
В прозорецът ти диша мрак,
копнежа вятърът ти носи,
кафе поредно пиеш пак
и то горчи ти от въпроси.
Студено е и си сама,
нощта се свива в топла чаша
с кафе и сънена луна
и с влюбени очи ме чакаш...

Красимир Трифонов /sinoptic/