_{Поетична тетрадка на}

_{Костадин Георгиев Костов}

-  _{Пловдив , България}

_{ДА ИЗВЪРВИМ ПЪТЯ ДО СВОЯТА ГОЛГОТА}

_{И да не забравяме ,}

_{че все някога ще трябва да дадем}

_{отчет за греховете си безчет ,}

_{за лошите дела , също за отказа}

_{да поемем протегнатата Спасителна ръка .}

_{Стига с тези вечни оправдания ,}

_{с това хленчене и пагубно нежелание}

_{да носим кръста си Христов ,}

_{и да отричаме искрата}

_{на всеопрощаващата и всепроникваща Божия любов .}

_{Време е , крайно време е ,}

_{да носим кръста си достойно}

_{и да извървим пътя до своята Голгота .}

_{Ако искаме да ни приемат добре оттатък ,}

_{ще трябва да раздадем всичко хубаво ,}

_{що таим в душите без остатък .}

_{01.06 2020 г .}

_{16.16 h .}

_{Авторски текст на Костадин Георгиев Костов}

_{– Пловдив , България .}

_{© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ .}

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. 13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.