Можем да обобщим всички закони със следния афоризъм :

„Всичко, което причиниш на някое божие създание — добро или зло — на хора, животни или растения, все някога ще се върне при теб като добро или зло.“

Съответно всички наши т.нар. удари на съдбата имат кармическа предистория, т.е. ние имаме шанса да компенсираме нещо, което някога сме причинили на някой.

В Талмуда намираме всичко това още веднъж, обобщено в пет изречения:

Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,

Внимавай за думите си, защото те ще станат действия,

Внимавай за действията си, защото те ще станат навици,

Внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,

Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.

Почти всички култури имат име за „фината субстанция“, която аз лично смятам за жизнена енергия — Од, ектоплазма, биоплазма, прана, оренда, мана (по ХУНА), етер, ки, чи, оргон (по Райх), флуид, астрална светлина, Акаша, жизнен дъх, Врил, биофотони (по Поп) космическа жизнена интелигентност (по Лорбер), Materia prima и др. Процесът на сгъстяване на „божествения праелемент“ чрез духовните сили се нарича преципация.

Космическата „субстанция“ е и храната на известната със стигмите си Тереза Нойман от Конерсройт, за която е доказано, че живее в продължение на 35 години без никаква храна и вода. Единственото нещо, което приемала сутрин, е една тънка оризова католическа нафора. Тя преживява състояния на билокация (физическа поява на две различни места) и левитация по време на молитва. Известни са много подобни примери.

Извън църквата също се случва хора да живеят без физическа храна и да се „изхранват“ само с фина енергия. В книгата си „Светлинна храна“ австралийката Ясмухеен твърди, че до момента на отпечатването на книгата  не е яла и понякога не е пила вода в продължение на две години. Посланието  е, че човек не трябва да присвоява енергията на растенията и на животните. Който изпълни нейният 21-дневен процес, би трябвало да може да живее от енергията на етера.