Идвам от Слънцето - Флавио Кабобианко

От книгата "Идвам от Слънцето" на Флавио М. Кабобианко

Татко:
Има една стара приказка, в която се казва, че всички деца преди раждането си, са в контакт с истините на Бога. Но в момента на раждането един ангел ги целува по устните и устата им си остава затворена. Това е Ангела на забравата. За това хората трябва да учат отново всичко, защото не си спомнят нищо.

Флавио на 5 години:
Да, това е така. Но аз вече бях предупреден и когато дойде ангелът, аз се изплъзнах, а той почти не ме докосна.За това си спомням. Много е тъжно да забравя. Сега все повече и повече деца ще носят със себе си спомена за Бог. Но най-трудното нещо не е да се помни, а да се облече в думи.

СПОМЕНИ

“Имам повече спомени от преди да се родя, отколкото през първите три години от живота ми. Преди да се родя виждах всичко, имах всички перспективи. Погледът ми нямаше ограничения, защото нямах физически очи. За пръв път бях до една толкова плътна планета. Преди това се подготвях, минах през различни планети и тренирах с материалното. То беше нещо, като да се науча да пиша във въздуха, без да използвам молив. Но това тук е много различно, много странно. Аз ще имам материално тяло. Нося с мен някои основни и важни данни за тук: Да и Не, време и пространство. Това е един свят на противоположностите. Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две възможни майки— едната е със силно Его, другата е по-фина, т.е. както си е. Тази втората е свързана с друга светла топка, която блести много силно. Сега мога да кажа, че цветът беше зелен и виолетов. Те ме привличат, защото са свързани с любовта. Те ще са мои родители. Знам, че трябва да отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел, около него е тъмно. Когато го прекосявам, се чувствам много натясно, много изолиран.

Да се родя на този свят за мен е подобно на смъртта за хората. Минавам на един непознат и труден план. Когато влизам в майка ми започва физическият процес на моя живот. Първо отивам в ума на майка ми, защото той е най-финната част, която намирам. От там управлявам развитието на моето тяло. При раждането си аз все още оставам закачен за ума на майка ми, но тялото ми е вече на земята. Мисля, че затова не си спомням първите три години от живота си. Бил съм много обвързан с майка ми. След време майка ми разказваше, че през това време е виждала света по много странен начин, разбира се това се е случвало, защото аз се опитвах да разбера света посредством ума на майка ми.

Една вечер родителите ми отидоха на кино, за да гледат филм.(Стената). Аз го гледах заедно с тях. Имаше една част с много ужасни анимирани карикатури, другата част беше много тъжна, за едно момче, което не е имало баща. Там разбрах, че завися прекалено много от майка ми. Знаех, че е време да изляза и да се изправи пред света. Брат ми вече беше на шест и аз трябваше да се присъединя към него, той можеше ще да ми помогне. Той е много добра и стара душа на тази планета, но има енергията на Марс и е дошъл на Земята, за да експериментира с червения цвят. Той и аз сме от един екип души. Маркос е роден първи, за да ми отвори пътя със силата си.

Моят първи собствен спомен е от деня след като гледах филма. Виждам себе си да тичам към леглото на майка и я прегръщам силно. Болеше ме главата и не можех да забравя карикатурите и музиката от филма, започнах да я пея. Когато казах на родителите ми , това, което бях видял през нощта, те останаха много изненадани. Те не разбраха нищо, а аз все още не можех да им обясня нищо. Бил съм много малък, имах в главата си повече картини и звуци, отколкото думи. Маркос им каза, че аз докато съм спал, бях оставил тялото си, за да отида с тях на кино. А на мен ми се скара и каза да не правя повече такива неща.

Когато започнах да разполагам със моя собствен ум в тази реалност ми беше много трудно. Имах проблеми с овладяването на тялото и преди всичко с яденето. Храненето е много непряк начин за получаване на енергията, която е необходима, не можех да свикна. През деня бях уморен, а през нощта пътувах до други планети. Моята работа , докато спях беше да бъда "информатор". Предавах информация на неземни същества с телепатични вълни, разказвах как е на Земята. Всичко изглеждаше много странно. Знаех, че трябва да съм тук, но това е много трудно и се чувствах много самотен. Брат ми продължаваше да расте и започва да се затваря в себе си малко. Когато станах на пет години се запознах с една бразилка, която се занимаваше с разпространение на духовни неща. Беше важна среща, защото тя имаше същата мисия като мен. Разказа ми, че когато е била малка е изпитвала затруднение да бъде въплътена и ми обясни, че трябвало да вземе решение. Тя ми каза, че тялото ми е инструмента, с който да изпълня задачата си на земята, аз трябваше да се научи да се справям и да се храня с енергия, взета от физическия план. Те са неща, които вече знаех, но тя ми направи добро и ми ги припомни отново. След това се запознах и с други хора, които бяха дошли на Земята да вършат същата работа. Нашата мисия е да съдействаме за тази промяна. Земята става все по-малко физична, по-духовна. Някои казват, че ще се затворя в духовното, когато порасна, но аз не мисля така. Знам, че не мога да забравя нещо, което е в моята същност.”

Флавио, на 9 години

Големи очи и много големи крака, за да ме държат здраво на земята.

Това съм аз.
Флавио, 4 години

"Книгата, която завърших, когато навърших десет години. Това промени изцяло живота ми. Кой съм аз сега? Предполага се, че не можем да бъдем отново детето, което сме били някога, но това не е истина. Човек е това, което е бил и което ще бъде. Времето тече обратно на това, в което нашата култура вярва. Миналото е една конструкция, която съдържа настоящето. Времето минава през нас и ние полагаме усилия да се задържим и да остане в тези координати, толкова конвенционални като паралелите и меридианите, маркирани върху земното кълбо. Нашата памет изгражда и поддържа един образ за нас самите, но миналото ни затваря и проектира едно бъдеще, което се пречупва. За това не можем да променим нашето бъдеще, без да променим версията си за миналото.
Учат ни да вярваме, че миналото не може да бъде променено, а в бъдещето все още няма нищо. Тази визия на линейното време ни пречи да бъдем отново деца, не ни позволява да се плъзгаме по нишките на времето в различни посоки.
Един път наблюдавах един паяк, който тъчеше коварно почти невидима мрежа. Трябваше да погледна нагоре към светлината, за да я видя. Една муха падна в нея, не я беше забелязала. Аз се страхувам малко от паяци.
Не е лесно да видите нишките, които тъче сърцевината на нашето Същество. В действителност истинската и цялостна тъкан на реалността е видима само понякога. Много рядко е възможно да видим пътищата, които ние сами създаваме към тъмното и чувствително бъдеще.
Обучават ни да забравим, че ние създаваме, съвместно сътворяваме това, което наричаме реалност. Животът е такова вълшебство ... животът е творчески акт. Писането е, за да се изкаже душата, защото иначе не си струва.
Понякога съм объркан. Да бъдеш объркан понякога е фантастично, защото това означава,че съм жив и се уча. Аз предпочитам да изразявам себе си в една книга, защото и давам живот от моята енергия . Чрез нея ще предам всичко, което знам на света.”
Това са думите на Флавио , непосредствено след завършване на книгата.

Майката на Флавио усеща експлозия на светлина, когато зачева. Момчето от Аржентина Флавио М. Кабобианко е много специално дете медиум. Не само заради изказванията му за Бога, живота, съдбата и други духовни въпроси, но и заради неговите рисунки. Книгата му „Аз идвам от Слънцето“, издадена, когато е на 11 години, съдържа изображения за устройството на Вселената, взаимодействието между материя и антиматерия, времето и пространството, съществуването на душата и нейното въздействие, енергията на планетите от нашата Слънчева система, различните нива на отвъдното и много други.
=============================
За времето преди раждането Флавио като деветгодишен разказва следното:
„По-добре помня времето преди раждането си, отколкото първите три години след него. От тогава наблюдавам живота от всички ъгли. Виждам навсякъде, защото не гледам с физическите си очи. За пръв път съм на тази планета, която е толкова плътна. Вече се бях подготвил на другите планети, където научих за тялото. Преди беше различно: все едно да можеш да пишеш във въздуха, но тук е съвсем, съвсем друго, аз имам физическо тяло. Малкото правила, които си спомням, за да мога да живея тук, са: Да и Не, време и пространство. Това тук е светът на противоречията […] Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две майки, които са важни за мен — едната е със силно Его, другата е по-фина, т.е. както си е. Втората е свързана с топка, която свети много силно […] Те ме привличат, защото са свързани с любовта. Те ще са мои родители. Знам, че трябва да отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел, около него е тъмно. Когато го прекосявам, се чувствам много натясно, много изолиран.“
Маркос, по-големият брат на Флавио, на три години описва пред майка си своята представа за Бог:
„Понякога знам какво мислиш, но най-вече какво чувстваш. Мамо, когато Бог ме направи в небето, ми каза: «Ти ще ме помниш, а аз ще запомня смеха ти.» И аз си го спомням, помня как изглеждаше божия дом. Знам, че идваме от него и след смъртта си отново се връщаме там […]
Той ми каза и други неща, които забравих; помня ги само на сън, когато спя. Мога да виждам със затворени очи. Виждам го, но той няма тяло, няма уста, но говори. Той е във всички неща, също и в храната и въздуха. Бог живее в хората, и в крадците, въпреки че са лоши. Те са такива, защото не знаят, че той живее в тях, не го усещат. Бог е и в животните.“
Брат му Флавио на шест години казва следното:
„От всички съдби най-накрая се оформя една-единствена: съдбата на човечеството.
Бог няма време, той е извън времето. Всичко, което е във времето, някога започва и свършва. То е затова, за да могат съществата да се родят, да пораснат и да умрат. За да може да има целия този процес.
Бог е, и същевременно не е, този процес. Той е това, което предизвиква процеса на живот.“(S. 31)

Виждаш ли огъня? Той също живее, по различен начин, друг вид живот. Растенията също имат живот и ум, един ум различен от нашия, те също трябва да са на земята и да се развиват. Свързани със Слънцето, те са много концентрирани и духовни същества. Тяхното тяло е много фино, само да се приближиш до тях и веднага те усещат. Растенията се хранят директно от Земята и от Слънцето, те не са като нас. Ние се храним с неща, които се хранят от Земята и от Слънцето. Цветята се нуждаят от хората и хората се нуждаят от цветята. Те лекуват нашите чувства и дори физически болести. Да се храним с цветя ще е най-добре за хората, защото цветята имат много дълга еволюция.
Мравките също имат различен живот. Те са свързани помежду си, формират части от един ум. Мравунякът има само един ум, а тялото е разпръснато във всяка мравка. Човешкият ум е собствен и самотен. Хората вярват, че ума е в мозъка, а живота е в тялото. Но живота само минава през тялото и през ума, ние всички сме част от живота. Живота идва от звездата на всеки един от нас, а звездите идват от Бог.
Флавио, 5 години

СМЪРТ И НИЩО
Има думи, които съществуват само на тази толкова плътна планета. Например думата “Нищо? И думата “Смърт”. Думата “Нищо” сама не може да съществува; Може да има нищо, когато е имало преди това нещо, но да кажем нищо, когато не е имало нищо – това изобщо няма смисъл, защото винаги има Бог. Не е възможно нещо от Бога да престане да съществува. “Нищо” е невъзможно да съществува. Ако на едно по-духовно същество или Ангел му кажа, че съществуват някакви хора, които вярват в нищо, те няма да могат да разберат. Но ще си дадат сметка, че тези човешки същества са много невежи. Някои хора вярват, че със смъртта приключва всичко. Вярно е, че когато човек умре, това е края на физическото тяло, но човека не умира, душата му отива при Бога. Можете да имате малко страх, защото това е голяма промяна, да оставите физическото тяло. Това е като да завършиш училище и след това да продължиш да се учиш, отиваш на друго ниво, отиваш в друго училище. Тоест смърт не съществува като край на живота. Животът продължава, но по друг начин. Ние продължаваме да сме част от живота, който идва от Бог и се връща към Бога.
Флавио, 6 години

 

Маркос - Трябва да обичаш много всеки, приятелите и всички хора. Аз трябва да обичам и да лекувам. Бог ми каза и други неща, но ги забравих. Спомням си ги само нощем, когато спя. Виждам със затворени очи. Виждам Бога, той няма тяло, няма уста, но говори, той се намира във всички неща, също така в храната и във въздуха. Бог е вътре в хората, в крадците също, дори когато са лоши. Те са лоши, защото не знаят, че Бог е вътре в тях, не го чувстват. Бог е и в животните. Дори в мишките. Знаеш ли, че аз виждам ангелите? Спират пред прозореца ми, те са въздух, плуват, имат светлина, но нямат крила. Ангелите са по-близо до Бога. Сега не искам да говоря за повече от това.
Нека говорим някой друг ден.
Маркос, 3 години ( брат на Флавио )

Седемгодишният Флавио от Аржентина също разбира живота като училище: „На практика животът е едно голямо училище: едни тъкмо започват, други остават в същия клас и така всеки учи, докато сам стане професор. Тогава се превръщаме в специалисти по вечност и имаме задачата да слезем долу и да помогнем на учениците, за да могат и те да станат като нас. Те постепенно разбират, че всички са част от Бога и че животът ни оформя дотогава, докато станем безупречни.“

Ние всички сме частици от Бог!
Едно дете си спомня за живота преди да дойде в ново тяло на Земята.
По детски то описва своите спомени, споделя знания за Живота, Вселената, растенията, животните, хората, Душите, Ангелите, Бог...
И с много Любов обобщава:
"Ние всички сме частици от Бог!"