Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 18:02 - Mистерията около загадъчния пазител на Вселенското равновесие
Автор: simplythebest Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1741 Коментари: 0 Гласове:
22

Последна промяна: 23.05 01:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Mистерията около загадъчния пазител на Вселенското равновесие

За първи път за черните рицари започва да се говори през 9-ти век, а в XIII век за тях вече се носят легенди. Въпреки че черните рицари вършат добри дела и защитават хората от несправедливите управници и други заплахи, средновековната църква забранява споменаването им, и всички текстове свързани с тях, Независимо от това, историята за легендарния рицар се разпространява през вековете.

Черният рицар Ашор е известен като опитен и силен човек, който въпреки напредналата си възраст се специализирал в убийства на жестоки царе и други подобни благородници. През XIII век един крал имал могъщ враг – кралят на друга страна, който потискал поданиците си. Отчаян от невъзможността да победи противника си, кралят пратил съобщение и помолил Ашор да дойде. Една нощ кралят се събудил и видял рицаря до леглото си. Той влязъл в двореца незабелязано, което доказвало уменията му.

Рицарят попитал краля кого трябва да убие, и той му казал. Aшор се съгласил, но казал, че първо ще провери дали кралският враг наистина е зъл потисник на народа. Рицарят влязъл в града-крепост на противника на краля и разбрал, че той е наистина е жесток владетел, следователно се съгласил да убие краля.

Той научил, че злият крал държи в затвора стар свещеник, който някога се разбунтувал против бруталността на злия владетел. След убийството на краля Ашор решил да освободи свещеника. Той влязъл в затвора и видял, че свещеникът е много слаб и едва може да стои. На Ашор му били много трудно да се измъкне от затвора със стареца на ръцете си – рицарят бил ранен. Независимо от това те се качили на коня, напуснали града и се скрили в гората.

Черният рицар освободил града от злия крал, обаче след него тръгнали преследвачи. Той осъзнал, че умира от раните си, слязъл от коня си и казал на свещеника, че трябва да продължи по пътя си без него. Свещеникът му благодарил, благословил, и тръгнал.

Ашор чакал своя край близо до едно дърво. Скоро, когато кръвта му изтекла, до него се появил демон и казал, че душата на рицаря е негова. В това време се появил и ангел, като казал, че душата на рицаря му принадлежи и че той е дошъл да го отведе на небето. Очевидно рицарят бил направил повече добрини, отколкото лоши дела , и бил опростен.

Докато тези двамата се борели за душата на човека, се появил трети, който нямал форма. За да бъде видим , се появил като фигура в черно наметало, но нямало и следа от ръцете му или краката, или лицето. Този трети бил Аноним, пазител на Вселенския баланс, този, който не може да бъде назован, олицетворение на абсолютната неутралност, нито добро, нито лошо, извън всякакви рамки.

Той казал, че рицарят е направил толкова добро, колкото и зло. По този начин нито една от двете страни не може да претендира за душата му. В този момент ангелът и демонът изчезнали и Аноним се обърнал към рицаря.

Раните на Ашор незабавно се затворили. Той станал и заслушал внимателно какво казва неизвестния. Аноним казал, че Ашор е освободен и вече не принадлежи на „системата“, той е извън нея и може да прави каквото си иска, да живее както си иска и да пътува до всяко място, включително и на други планети. Когато се отегчи от всичко това, той трябва да се обади на Аноним отново и да му разкаже за истинската цел на своето съществуване. Тъй Aшор вече не е част от системата, действията му вече няма да имат значение за света. Дали прави добри неща или лоши, универсалният баланс ще остава непроменен.

Според легендата, след тези думи, тайнственият непознат изчезнал, а рицарят Ашор все още живее сред хората и върши единствено добри дела.

Източник - https://www.ancient-origins.net/myths-legends-europe/entity-neutrality-and-story-black-knights-004728

image        

В един порочен свят...

В един порочен свят - да имаш доблестта,
в един безволев свят - да се окажеш смел,
в един предал те свят - да си докрай почтен,
в един пропаднал свят - да се държиш добре.
В един ужасен свят - да си при милостта,
в един пристрастен свят - да бъдеш справедлив,
в един безсрамен свят - да правиш добрини,
в един омразен свят - за всичко да простиш.
В един продажен свят - да съхраниш честта,
в един безчувствен свят - да си с човечен дух,
в един убийствен свят - да сътвориш живот,
в един свръх болен свят - да си останал здрав!
В едно НЕ твое време - да бъдеш който СИ!

Едуард Къмингс

Едуард Естлин Къмингс, по-известен с ексцентричното изписване на името си с малки букви ее къмингс или е. е. къмингс, е авангарден американски поет, художник, есеист и драматург. Автор е на над 900 публикувани стихотворения, два романа, множество рисунки и скици и др.

Равновесие на силите: Ако много се страхувате от нещо – точно това и ще получите

Балансът може да бъде нарушен не само с действия, но и с мисли.

Всичко в природата се стреми към равновесие. Разликите в атмосферното налягане се изравняват от вятъра. Разликата в температурите се компенсира чрез топлообмен. Това са все прояви на Закона на равновесието. Навсякъде, където се появи излишен потенциал от някаква енергия, се появяват равновесни сили за преодоляване на дисбаланса. Балансът може да бъде нарушен не само с действия, но и с мисли.

И не само защото след тях следват действия. Както знаете, мислите генерират енергия. Нарушавайки равновесието, имайки излишен капацитет, без значение дали става дума за осъждане, омраза, злоба или гордост в себе си, самохвалство като цяло няма значение с какъв знак е – или +, (важно е колко са единиците към една или друга страна), вие винаги ще получавате удар по носа под формата на проблеми с различен степен на трудност.

Свикнали сме в живота ни да има бели и черни ивици, успехът се сменя с поражение. Това са прояви на Закона на равновесие. В края на краищата, както добрият късмет, така и неудачите, са нарушения на баланса. Пълно равновесие – това е, когато нищо не се случва, но такова нещо абсолютно не съществува.

Или поне никой не успял да наблюдава. В света непрекъснато се срещат: ден – нощ, прилив – отлив, раждане – смърт и така нататък. Дори във вакуум непрекъснато се създават и унищожават елементарни частици.

Един момент! Както късметът, така и лошия късмет са разстройство на баланса, но това нямаше да се случи, ако не се нарушаваше баланса.

Пълно равновесие – това е, когато нищо не се случва, който не действа – не прави грешки, мислете си за отношението си към добро и лошо.

Ако твърде много обичате нещо или желаете – то ви се отнема. Ако сте недоволни от нещо или не го искате, вие го получавате в изобилие. Силно желание или нежелание за нещо, както и всички неравновесени чувства и реакции, които излизат извън границите на + или -, всичко това е излишен капацитет, който предизвиква вятъра на равновесните сили.

Трябва да научите себе си да не създавате излишни потенциали, като за тази цел е необходимо да снижите важността, трябва промените отношението си, а за това е необходим ваш наблюдател. Когато променяте отношението си, след него се променят вашите мисли и емоции, променя се вашият свят и пейзажа около вас, всичко се променя към по-добро.
 

Кученца за продан

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан." Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал.
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има 
нужда от някого, който да го разбира.

Дан Кларк

 




Гласувай:
22
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: simplythebest
Категория: Лични дневници
Прочетен: 693032
Постинги: 249
Коментари: 3
Гласове: 1422
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031