В „Книга за здравето“ на Петър Дънов, той говори за страданието и дава своите разсъждения, които са: „Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията на твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот. Когато научим дълбокия смисъл на страданието, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат. Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Те са предвидени от самата природа. Разумните страдания са необходимата тежест в параход или в лодка, когато плават по водите на моретата и океаните. За да може една лодка или един параход да плават по водата, на дъното си непременно трябва да имат известна тежест. Тежестта уравновесява движението на парахода. Следователно страданията не са нищо друго, освен баласт, който държи в равновесие силите на човешкия организъм.
В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда — расте.
Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.
Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания.“

Аз намирам много истина в неговото становище, и много ме смиряват тези негови думи.

Страданието е една много съществена част на християнското учение за спасение на душата. Страданието е пътят към Божието царство. Това е начинът, по който Бог прави хората праведни и ги изчиства от греховете.

Страданието често ни кара да осъзнаем много неща и да достигнем до по-високо ниво. Всяка болест, всеки проблем, беда или болка могат да преобърнат живота ни и да допринесат за духовното ни израстване.

При някои хора страданието не води до извисяване и прозрения, а дори напротив – кара ги да затъват още повече като така привличат още страдание.

От тук стигам до извода, че страданието само по себе си не е причина за израстването ни, но е побутване, напомняне, възможност, която може да използваме. Страданието може да ни издигне на по-високо ниво, но може да ни накара да затънем по-дълбоко…Всичко зависи от нашето отношение и нагласа.

Много хора пък достигат до по-високо ново на съзнание и дори Просветление чрез любовта, съзерцание или медитация.

Виждаме, че страданието не е задължително за духовното ни развитие, не е необходимо условие, но е един от пътищата. В момента обаче, както казва Екхарт Толе, кръстният път или Пътят на страданието все още е единственият път що се отнася до несъзнаващото мнозинство. За повечето хората страданието се явява единствена възможност да се пробудят.
Cтраданието Е необходимо! Защото то е учител. Казано от устата на един известен медиум /когато е протестирала срещу тежкия си живот пред водача си от „другата“ страна/ звучи така /водача и отговаря/: „А какво си научила от моментите в които всичко ти е било наред?“…Нищо. Така си е. Погледнете нещата от гледната точка на безсмъртната душа, която сте и ще го разберете. Да, егото ви ще реве и протестира срещу тази логика…Така е. Но логиката е желязна. Душата е дошла в този свят заради контрастите, заради възможността да се срещне със „злото“. Планирали сме сами тези си опции, желали сме ги, когато сме се натискали да се прераждаме. Били сме просто неудържими „оттатъка“ – защото ТАМ сме знаели КОИ сме ВСЪЩНОСТ, и, „морето ни е било до колене“…Идвайки тук сме забравили всичко и….резултата се вижда.
Не сме дошли да сме мъченици, а да преодолеем изпитанията си, да ги ПРЕЖИВЕЕМ, НАДживеем. Така израстваме. Променяме се. Ставаме такива, каквито не сме били.
Не сме дошли да ИЗБЯГВАМЕ изпитанията и да СЪРФИРАМЕ между тях. Дошли сме да ги НАДживеем.
Помислете за това. Земята е училище, не е санаториум.

Josй Argьelles is the man responsible for turning the eyes of the world to the Ancient Maya, and the profundity of Galactic Time Science. His teachings form the basis of the harmonic time system of The Galactic Calendar.

Josй was a professor, author, artist, visionary scientist, peace activist, humanitarian, cultural pioneer and spiritual guide. The fruits of his life’s work have touched thousands upon thousands of people, who in turn have spread the seeds of his knowledge around the world.

At age 14, Josй had a visionary experience atop the Pyramid of the Sun, Teotihuacan, Mexico in 1953. Ever since that moment, he pursued a lifelong investigation of decoding the mysteries of the Ancient Maya - their calendars, prophecies, cosmology and mathematics. In 1987, he gained international acclaim with his book "The Mayan Factor" which revolutionized the world"s comprehension of the Ancient Maya, and clarified the significance of their galactic time wisdom in this modern era.

http://www.13moon.com/honoring-arguelles.htm