Поетична тетрадка на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България 

_{Аржентина още ридае}

_{безутешно за своята Евита}

_{Аржентина още ридае}

_{безутешно за своята Евита ,}

_{Аржентина още}

_{не може да прежали}

_{своята светица .}

_{Аржентина , Аржентина ,}

_{завинаги остана тя вградена}

_{в най – доброто от твоята страна ,}

_{а сърцето}  й ще бие винаги

_{редом с твоето ведно .}

_{Никой не може да отнеме}

_{тази , която победи ,}

_{дори самото време ,}

_{и даже след смъртта си}

_{остава в паметта народна ,}

_{като майка на всички}

_{онеправдани , унизени ,}

_{страдащи и гладни ,}

_{но не само за хляб ,}

_{но и за правда и свобода .}

_{Такава ще бъде запомнена Евита}

_{- като закрилник на народа .}

_{Ева Перон - Евита –}

_{остава завинаги}

_{с непомръкващ ореол}

_{на незабравима светица .}

Авторски текст на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България .
© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ .
29.10.2018 г .
22.05. h .

Мария Ева Дуарте, съпругата на аржентинския президент Хуан Доминго Перон, умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952-ра. Когато тялото ѝ било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега ѝ на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава.

"Всичко, което днес наричаме социални облаги - правото на отпуск, на почивки, социалното осигуряване, 13-тата месечна заплата, 8-часовият работен ден и минималните заплати за безправните дотогава селски стопани - всичко това народът получава от Перон", казва Пабло Васкес, говорител на музея "Ева Перон".
Въпреки че никога не е била избирана на политически пост, много историци признават огромната ѝ роля в управлението на страната по време на втория мандат на съпруга ѝ. Според съвременници скритата ѝ власт е надвишавала тази на правителството. Влиянието на Евита се базира на ролята ѝ на лидер на проперонистките профсъюзи, както и на женската партия. Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. Илюстрация на нейната огромна популярност е появата ѝ на корицата на списанието "Тайм". През 1951 година Евита започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът ѝ се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 година тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина. Умира на 33 г. от рак на матката. 

"Евита не е образована, но е интелигентна. Много бързо разкрива интригите, които могат да й попречат, както и възможностите, от които може да се възползва", казва историчката Урсула Пруч, автор на биографията на Ева Перон. Чрез благотворителната си организация тя раздава дарения на бедните, като си създава имиджа на светица, която благославя и целува болните и инвалидите. В пламенните си речи тя призовава за разрешаване на социалната криза и за равни политически права за работещите и за жените. Така дава ход на своята собствена политическа кариера. През 1951 г. когато за пръв път Аржентина дава право на глас на жените, Евита се кандидатира за вицепрезидент - същинска революция за времето си. Покровителката на бедните се превръща в обект на омраза за консервативната система. "Да живее ракът", скандират политическите опоненти на перонистите пред президентския дворец само няколко часа след като Ева Перон умира през 1952 г. Само че именно смъртта увековечава мита за Евита. Аржентинците изпращат своята народна закрилничка с траурни процесии; улиците са покрити с цветя. 

В продължение на две седмици мумията й лежи в открит стъклен саркофаг заради поклоненията. Въпреки проливните дъждове стотици хиляди души стоят на километрични опашки, за да видят за последно своята икона. Поддръжниците на Евита изпращат 26 000 петиции до Ватикана с молба папата да я обяви за светица.



Малко преди да напусне света на живите Ева Перон споделя:
„Ако сега ме попитат какво предпочитам, няма изобщо да се поколебая да отговоря, че ми харесва повече името, дадено ми от народа. Когато някое дете ми каже „Евита“ се чувствам майка на всички деца и на бедните и скромните от моята земя. Когато един работник ми каже „Евита“ с удоволствие се чувствам приятел на всички хора.“