Поетична тетрадка

 на

Костадин Георгиев Костов – Пловдив ,

България

 

В памет

на Брадли Лоури

Сбогом мъничък

сладък ангел Брадли ,

сбогом детенце

мило и любимо ,

и с усмивката си несравнимо …

Отиваш право в прегръдките

на Господа наш ,

защото Той така е определил ,

най – рано да отива при Него ,

този , който му е най – мил …

Там при Господа благ

болката страшна вече я няма ,

и пак ще се появи на лицето ти ,

малкият ми смел герой ,

усмивката , която си е само

и единствено твоя ,

и отново невидимо

ще присъстваш до нас ,

и до приятеля ти Джърмейн Дефоу ,

и до идолите твои и приказни герои

от Съндърланд ,

и дори до Пловдив ,

пролял не една сълза ,

в този тъжен , неописуем ,

чувствен час 

на раздяла с всички нас…

Авторски текст на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България

14.07.2017 г .

23.10 h .

http://simplythebest.blog.bg/

В памет

на Брадли Лоури

Искрено и много лично на момчето симпатично

от Костадин , Георгиев Костов – Пловдив , България !!!

 "Здравейте, аз съм Брадли. Зная, че няма да живея дълго. Но изведох Англия на "Уембли"... Прегръщам всички, които помогнаха това да се случи."

Тези думи написаха в социалните мрежи хората, които помагат в интернет кампанията на семейството на 5-годишния Брадли Лоури да създадат фондация за битка с невробластома - форма на рак, която в случая е непобедима. Ще има летален изход, а родителите на момчето и самият той го знаят от месеци.

През февруари нов тумор се разви в тялото му и докторите вече не се наемат да кажат колко още живот има в малкия смелчага.

Видяли сте го с екипа на Съндърланд поне веднъж в последната година. Стана приятелче с Джърмейн Дефоу, голмайстора на този тим, изведе го няколко пъти като талисман.

Същото се случи и на домакинство на Евертън, където Ромелу Лукаку го изведе за ръка на терена.

Но върхът на всичко - най-яркият следобед за малкия Брад бе в неделя.

Джо Харт наместваше ръкавиците си в тунела на "Уембли" преди домакинството на Англия срещу Литва. Бе обявен за капитан, след като Уейн Руни не е в състава.

Големият Джо обаче видя малкия Брадли, който прегръщаше повикания отново в състава свой голям приятел Дефоу и се отдръпна. Избута напред нападателя - излез ти първи. Джърмейн опита да каже, че все пак Харт е капитан, но грамадният човек с ръкавиците бе решил - не това е най-важното в този ден.

Така първи от тунела в обляния в слънце стадион се появи Брадли Лоури, само на 5 години и малко оставащо време, в което да се радва на живота. Държеше за ръка Джърмейн Дефоу, който се усмихваше.

Шумът от "Уембли" бе толкова силен, че хлапето си закри ушите с ръце. Но видимо цъфтеше от щастие.

Прегръщаше наред играчите, после и мениджъра Гарет Саутгейт.

Джема, майка му, гордо гледаше от първия ред зад седалките на играчите. После Брадли седна до нея и изгледа мача, в който неговият човек - Джърмейн, вкара първия гол.

Англия победи с 2:0. Има ли значение?

Поредният ден от краткия живот на хлапето, което живее единствено с футбола.

Той изведе "трите лъва" на "Уембли".

Това нито болестта, нито тежката терапия могат да му отнемат.

Bradley may be gone, but his legacy will last forever.

R.I.P. little Angel with a braveheart

His smile will live on forever