Само най - доброто е достатъчно добро !

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.11.2016 23:57 - В памет на Гаринча

Автор: simplythebest Категория: Лични дневници

Прочетен: 1199 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.12.2016 00:01

Поетична тетрадка на КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ КОСТОВ

- Пловдив , България

а memуria de Garrincha
В памет на Гаринча

Някога имаше едно момче ,

живееше то в една екзотична ,

далечна страна ,

страната на самбата огнена ,

на карнавала ,

на кафето ароматно ,

на великата игра …

О , да ,

Бразилия се тя нарича ,

и на страст към футбола

всекиго обрича .

А това момче ,

което тичаше подир птичка една ,

накрая самото то се превърна в птица ,

и чак до небесата стигна ,

и още по – нагоре полетя ,

за да се превърне най – накрая

във звезда чиято светлина огрява ,

не само

скъпата на сърцето му Бразилия ,

но и света ,

който завинаги ще го помни

като номер едно в магичната игра ,

с ореол около святата глава …

Това момче ,

този голям приятел на птиците

се появи на този свят ,

за да напише една чудно красива ,

фантастична и магична поема

на футболна тема ,

да стигне до сърцето на всеки ,

и да остане на трона навеки …

28.11.2016 г .

23.35 h .

Авторски текст на КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ КОСТОВ – Пловдив , България .

http://simplythebest.blog.bg/

Детето се появява на бял свят с криви крака, като единият е видимо по-къс от другия. Хлапакът по цял ден катери близките хълмове, търсейки гаринча – врабче с червено-черна перушина и омайваща песен, което умира веднага щом го уловиш. Според легендите човек, хванал рядката птичка, живее дълго и щастливо. Един ден Мане го прави и си спечелва за цял живот прозвището “Гаринча”.
.................................................................
Всичко започва в един горещ следобед на 9 юли 1953 г. Този ден се превръща в един от най-забележителните в историята на футбола. До оградата на стадион “Ботафого” в Рио де Жанейро от крак на крак пристъпва неугледно на външен вид момче на име Маноел или Мане, както го наричали приятелите. Младежът бил доведен тук от бившия футболист на “бяло-черните” Арети. Човекът видял неповторимите финтове на Мане в Пау Гранде, и решил да го покажа на своя приятел Жентил Кардозо – наставник на “Ботафого”.
Тренировката била към края си, когато навъсеният треньор се смилил над провинциалистчето, облечено в евтин платнен панталон и избеляла риза. “Дай го насам!”, викнал той на Арати. От трибуните се дочува смях и самият Жентил се опитва да скрие усмивката си: този тромав и непохватен момък прилича на всичко друго, но не и на футболист. Той накуцва, клатейки се: единият му крак е 8 см по-къс от другия. Поради това, за да се крепи, за да ходи и тича, Мане трябва да извива по-дългия си крак като дъга. За да прекрати карнавала, треньорът приканва най-добрия си защитник Нилтон Сантос да провери кандидата за слава. Това, което станало после, страховитият национал запомнил за цял живот. “Когато се приближих до него, той внезапно прокара топката между краката ми и изчезна. Опитах да стартирам подире му, но загубих равновесие и паднах на тревата, като си вирнах краката нагоре… Всички на стадиона прихнаха да се смеят. Всички, с изключение на този странен субект, който спокойно продължаваше да прави, дявол знае какво, с останалите защитници…” Така започва фантастичната сага на този полуграмотен калфа в тъкачна фабрика, превърнал се в “Радостта на народа”, в истински герой на Бразилия. Останалото е история….
=========================================
В ранните часове на 20 януари 1983 г. Гаринча отлита завинаги. Умира в съня си на 20 януари 1983 г. Всичко започнало вкъщи, на улица “Естампадорес”, в район Бангу. В 16:45 часа е взет с линейка и докаран в клиниката. Дежурният лекар Едевалдо Морено констатира състояние на кома, причинено от голяма доза алкохол. Милиони бразилци плачат и танцуват самба на тъгата. На ковчега му е сложено знамето на Ботафого, където той играе 12 сезона. Там, където е погребан, пише: “Той беше добро дете и говореше с птиците”. Гробът му сега е отбелязан със съвсем скромна зацапана плоча, надписът е лаконичен: “Тук почива в мир онзи, който беше радостта на народа – Мане Гаринча”.
На стената на светинята “Маракана” пък с огромно черни букви е написано: “Гаринча! Благодарим ти за това, че живя!”.

Нагоре