На попрището жизнено в средата

Надеждата сякаш ни напусна ,

вярата е с пречупени криле ,

любов за нас така и не остана

и нея някой ни я отне

и без думи ни прокле ...

Вървим по пътя си

прегърбени , унили ,

сякаш са ни омагьосали

цяло ято самодиви

и със себе си понякога говорим

и вечно за смисъла на нещата спорим .

Големи сме ние философи ,

ден по ден редим неуморно

уж много умни строфи ,

а се оставяме да ни съборят

дребните неща

и да ни приземят

твърде неприятно във калта .

На попрището жизнено в средата ,

че и мъничко отгоре ,

замисляме неща велики

как да свалим рая на земята

и людете да се обичат като братя .

И унинието и отчаянието

които бяха завладели

цялото ни същество

лека – полека започнаха

да се сменят

с едно тихо свято тържество ,

в душите ни започна

да свири музика една ,

която би могла да стопи дори снега

и от която бяга всякоя сълза .

Някак внезапно долетя

вибрация една ,

Aнгел небесен я донесе

и мигом отлетя ,

подхванаха я всички и се извисиха

и молитвено на добрия Бог се поклониха .

И злото , което уж навеки

беше превзело душите ни клети ,

и то се уплаши

и освободи душите наши

и се разля бяла

Божествена

светлина и топлина

и с ръцете си прегърна

всякое човешко същество

стремящо се към Aнгелското общество .     

Авторски текст на Костадин Георгиев Костов – Пловдив , България

15.03.2016 г .

23.40 h.

http://yourlastchancefortherescuing.page.tl/

http://yourlastchancefortherescuing.page.tl/Unique-Chance-For-The-Rescuing-Of-The-Patients-Of-Cancer.htm

http://999simplythebest999.blogspot.bg/

http://simplythebest.blog.bg/